Books by Petko Todorov

Редът е установен и добре познат, но е еднообразен и непоносим. Младите търсят промяната, но не намират начин да я наложат. Липсва воля, решителност и смелост да се опълчат на стария сив, безцелен живот. Странникът е образ, олицетворяващ промяната, но малцина дръзват да го последват.Цена, младо момиче от патриархално семейство, се влюбва в Змея и въпреки забраните на своето семейство, му пристава. Неподчинението представлява заплаха не само за установения ред, но и за цялото село, което вижда рушител в лицето на Змея. Обществото не желае да даде път на промяната, но социалното неподчинение е събудено. Животът трябва да поеме в нова, модерна и свободна посока.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Митичното среща човешкото, модерното се сблъсква с гласа на традицията, свободата застава срещу патриархалните ограничения. Отдавна установеният ред в селото е смутен от избраницата на овчаря Стилян. Гюрга самодива е различна, странна и неразбрана от останалите. Промяната, която предизвиква е нежелана. Единствен Стилян вижда сърцето на Гюрга и я взема за своя жена. Ще запазят ли двамата щастието и свободата или равнодушието и бездейността, царящи из селото, ще задушат стремежа им?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Старопланинско село по време на робски дни. Хората са разединени, конфликтите царят, а враждата и омразата е заела централно място в душите на селяните. Дончо, Христо и група други млади зидари се обединяват около идеята за изграждане на храм, дом на православието, който да смири хората и да потуши огъня на разногласията. Градежът започва, но дрязгите не свършват. Егоизмът, гордостта и себичността застават на пътя на смирението и дори святото дело не постига единението. Кое разделя зидарите? Кое поражда конфликт между българите и разбуня душите им?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Смелият хайдутин Страхил среща отдавна изгубената си любов Милкана. Животът и на двамата е белязан от страдание и вътрешни борби, а безволието им ги обрича на нещастие и несподеленост. Съдбата им дава втори шанс и ги събира, но обстоятелствата предопределят друг развой. Какво е бъдещето, предначертано за Страхил и Милкана? Ще успее ли страшният хайдутин да извоюва свобода и щастие за двама им или устремът е закъснял?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Мъглива ноемврийска вечер. Невяста Боряна, майка ѝ и свекърва ѝ чакат Никола, любимия на Боряна. Никола обаче не познава ни делник, ни празник, и често оставя семейното огнище празно. Хармонията на патриархалното семейство е нарушена. Устоите са разклатени, а ценностите са изместени. Невяста Боряна е герой със своите слабости и лутания, а по тежкия път на нейната орис, трябва да запази себе си, да съхрани чувствата си, да се преоткрие и да отгледа с любов и всеотдайност сина си Андрон. Ще съумее ли Боряна да посрещне несгодата и да проправи път към модерното? Разберете в драмата „Невяста Боряна".Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Българският свят от средата на XIX век е променен. Разединение, преврати, несправедливости, ярост и негодувание изпълват душите на българите. Плебеи срещу патриции, селяни срещу чорбаджии. Бунтовете не са срещу Османските поробители, а срещу безчестието и порочността на корумпираната власт. Модерното, европейското, демократичното в лицето на даскал Димитър се опълчва на установеното, познатото, опороченото в лицето на тъст му чорбаджи Петко. Семейните устои са разклатени, йерархията е престъпена. Обществото е разделено, модерните разбирания си проправят път сред остарелия ред.„Първите" е сред най-известните драми на Петко Тодоров и се поставя на сцена и до днес.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.