Southeast Europe

„В тъмница" е един от шедьоврите на Константин Величков, мемоар, разказващ за задържането му от турците. Връща ни назад в едно време на опасности, изтезания, глад. Време на страх и смелост, преплетени в едно в душите на българските въстаници. Оковани във вериги, мръсни и пребити, българските въстаници, сред които и самият Величков, са се вкопчили отчаяно в надеждата, че съдбата ще бъде на тяхна страна и те отново ще познаят свободата.Константин Величков е български политик, художник, писател и преводач, живял в периода 1855 – 1907 год. За кратко работи като учител, по-късно участва в подготовката на Априлското въстание. Заловен е от турците и е осъден на смърт, но в последствие бива освободен. Заплахата не възпира Константин Величков. Работи като преводач по време на Руско-турската война, а любовта му към литературата се проявява далеч по-рано, когато започва да превежда шедьоври, сред които текстове на Молиер, Данте, Хайне, Пушкин. Заедно с Иван Вазов издава „Българска христоматия" през 1884 год., в която включват емблематични за европейската литература произведения, в частност в негов собствен превод. Творчеството на Константин Величков не е обемно, но се характеризира с лиричен тон, насочен към неговото отечество и събратя. Сред по-известните му произведения са „Писма от Рим", „В тъмница" и „Цариградски сонети".

Иван Александър, един от най-изявените представители на династията Шишмановци, встъпва на власт през 1331 год. Управлението му е успешно в началото, но изпълнено с поражения към края. Нищо обаче не предполага злокобната съдба, която очаква българското царство. България пада под турско робство, а последният български цар е Иван Шишман – син на Иван Александър и втората му съпруга, еврейката Сара. Възниква обаче въпросът – а ако на престола е бил законният престолонаследник Иван Срацимир? Дали България все пак е щяла да се озове под петстотингодишно иго? Дали любовта на Иван Александър към Сара не е предопределила падението на едно царство?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Какви са българите и каква е тяхната народопсихология? Антон Страшимиров прави едно задълбочено проучване на българския народ, дълбоко застъпения патриархален модел, изучава традициите, бита и културата на мизийци, тракийци, македонци, рупци и шопи, петте основни етнографски типажа, всеки със своя си колоритен почерк и наследство. Какво влияние са оказали те върху хода на историята и възможно ли е причината за отминаващите възходи и повтарящите се падения да се корени в народопсихологията на българина?Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми и битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

Къде е Адът, кое е раят? Има ли граница помежду им или се сливат в едно? Кирил Христов прави читателя част от своя живот. Разказва за детството, за училищните си години, говори с възхищение за тогавашните си учители, със сарказъм за тези, дошли след това, пише за България, за културата, за цинизма. Обрисува реалната картина след Освобождението, критикува моралната низост, сравнява я с възрожденския идеал. Реалистично, саркастично, критично, конфликтно, но честно, Кирил Христов пише за своя живот на фона на България от края на XIX до средата на XX век.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Дали действителността в следосвобожденска България може да бъде определена като вдъхновяващ роман или отчайваща трагикомедия? Това Смирненски оставя на своите читатели сами да преценят, а с пиесите „Страхливите мускетари или Бай Янковият щаб и обединението", „Държавният съд" и „Камък падна от небето" той не само хвърля светлина над комичната действителност сред социалните кръгове, но и повдига много въпроси за ситуацията в страната и недостижимата социална утопия.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

„У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание." Така Добри Войников започва своята комедия, в която осмива сляпото чуждопоклоничество. Новото и западноевропейското е добро до момента, до който е правилно разбрано. Тогава, когато човек се отрече от своето и от родината си в името на криворазбраното „чуждо", настъпва упадъкът.Маргариди, лекарят грък, всява смут в семейството на хаджи Коста. Промяната, която Маргариди води със себе си, се харесва на Анка, майка ѝ и брат ѝ. Срещу тях застават хаджи Коста, Митю, Марийка и баба Стойна - пазителите на българското и противници на непознатото. Конфликтът в семейството е налице. Не е ясно как да бъде разрешен?Пиесата на Добри Войников е толкова харесвана, че се поставя на сцена и до днес. През 1974 год. вдъхновява и мюзикъл с участието на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.Добри Войников е български учител, драматург и театрален деец, живял в периода 1833 – 1878 год. Работи като учител през целия си живот, като негова заслуга е въвеждането на предметите „Българска история" и „Нотно пеене" в учебната програма. Пише учебници по история, българска граматика и словесност, а през 1874 год. издава „Ръководство за словесност", считано за едно от най-добрите образци по българска литературна теория. Добри Войников е основоположник на българския театър и пише редица драми и комедии. Сред най-известните му произведения са „Криворазбраната цивилизация", „Райна княгиня" и „По неволя доктор".

Първата световна война е в разгара си, а стихосбирката „Нови екове" ни отвежда сто години назад. Иван Вазов ни прави съпричастни с Добруджанската епопея, разказва ни за множеството фронтове, на които са се били великите български воини, описва ни битката при завоя на Черна през 1916 год. и ни изпълва с гордост от смелостта на българските войници, пример за духовни и нравствени добродетели. Патос, патриотизъм и скръб преливат в едно, а Вазов умело предава многообразието на съвремието си, формиращо народния дух.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Нашият герой, на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Захари Стоянов описва живота на Христо Ботев от неговото детство до смъртта му. Запознава читателя със значими събития, белязали характера му, предава обективно духа на епохата, споделя мислите, идеите и вътрешните борби както на Ботев, така и на всички борци за свобода и справедливост.„Христо Ботйов" е безценен труд, който ни пренася век и половина назад във времето и ни запознава с един от многото велики революционери.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

Когато красивата Вела е влюбена в кметския син Жельо, а конярят Динко е пленен от младата девойка; когато майката на Вела е повече неин враг отколкото съюзник; когато патриархалните ограничения предопределят живота ти, тогава настъпва драмата в съдбата на младите хора, решили да последват сърцата си. Конфликтът е между млади и стари, богати и бедни, традицията застава срещу любовта, а „Вампир" пленява с неподражаем сюжет, който е поставян на сцена и до днес.Антон Страшимиров е деен български писател, драматург и политик, живял в периода 1872 – 1937 година. Работи като учител, редактор, занимава се с просветна дейност. Участва в македонското освободително движение и в Балканската война. Военен кореспондент е по време на Първата и Втората световна война. Деен, буден и просветен Антон Страшимиров се занимава с писане под една или друга форма през целия си живот. Публикува първото си стихотворение през 1889 год., а първият му разказ излиза през 1892 год. Ранното му творчество описва селския живот, проблеми и битовизми. В последствие описва града от икономическа и психологическа гледна точка. Използва произведенията си, за да даде гласност на неправдата и да осъди разпада на обществото в следвоенно време. Едни от най-известните му творби са романът „Хоро", „Есенни дни", „Роби" и комедията „Свекърва".

Terhin isä tuonut Kreikasta mukanaan kiehtovan kirjan. Terhi voisi katsella kirjan kuvia loputtomasti. Härkatanssia ja kiehtovia myyttejä! Kun Terhi pääsee vihdoin itse matkalle Kreikkaan, hän ei ylläty pelkästä lämmöstä ja kauniista maisemista. Rannalla Terhi nimittäin kohtaa jotain uskomatonta – merenkuningas Poseidonin härän, joka osaa puhua. Ja ihan kuin myös muut Kreikan myytit heräisivät yhtäkkiä eloon..."Terhin kreikkalainen kesä" on lastenromaani täynnä taikaa.

Jowisz woli rozrywki ziemskie od dystyngowanej nudy Olimpu. Przemierza lądy ze swym towarzyszem Hermesem, korzysta z wina, uszczęśliwia śmiertelnych, zwłaszcza kobiety, co skutkuje liczną populacją półbogów. Para zubożałych starców postanawia wykorzystać bogów do wzbogacenia się. Zapraszają ich w swoje progi i goszczą najlepiej, jak potrafią, opowiadając o szlachetnej naturze swojego związku i czołobitnym stosunku do bogów. Jowisz i Hermes nie dają się jednak łatwo zmanipulować.Jerzy Bandrowski (1883-1940) – polski pisarz, dziennikarz, tłumacz języka angielskiego. Absolwent filozofii na Uniwersytecie Jagiellońskim i slawistyki w Pradze. Zadebiutował nowelami w warszawskim „Kurierze Porannym". Współpracował z „Kurierem Świątecznym", lwowskim „Słowem Polskim" i „Kurierem Poznańskim". Był autorem powieści obyczajowych, sensacyjnych oraz książek dla dzieci. W 1951 roku jego utwory znalazły się na liście pozycji objętych cenzurą i wycofano je z polskich bibliotek. Prywatnie był bratem pisarza Juliusza Kadena Bandrowskiego.

Korespondent wojenny i reporter w państwach postjugosłowiańskich opisuje historię, jaką poznał w trakcie pobytu na Bałkanach. W czasie II wojny światowej Chorwatka została zgwałcona przez Niemców. Wiele lat później jej syn musi borykać się z konsekwencjami zbrodni sprzed lat. Tę opowieść o krzywdzie, uprzedzeniach i wyobcowaniu wśród swoich można odnieść również do wojen, jakie w latach 90. XX wieku przetoczyły się przez Bałkany.Artur Górski - pisarz, dziennikarz, korespondent wojenny. Wielokrotnie wyróżniany i nagradzany, książka „Z ringu do piekła" stała się bestsellerem tygodnika „Wprost". „Masa o kobietach polskiej mafii" i „Masa o pieniądzach polskiej mafii" zostały nominowane do nagrody Bestsellery Empiku 2014 (kat. literatura faktu). Statuetkę i tytuł otrzymała pierwsza część cyklu.

Tidigt en juldagsmorgon ringer det i telefonen hemma hos Dante och den främmande mannen i andra änden påstår sig vara hans pappa. Handfallen och upprörd lägger han på luren. Han intalar sig själv att det var en felringning. Hans pappa är ju död, omkommen i Vietnamkriget när Dante bara var ett spädbarn. Trots det bekymrar samtalet honom, och sakta men säkert växer tvivlet.När Dante senare städar bland sin mammas kvarlåtenskap hittar han fotografier av flera okända personer tillsammans med slarvigt nedtecknade initialer. Fotografierna väcker frågor. Vilka är personerna och kan någon av dem vara hans pappa? Därifrån börjar Dantes resa och sökande efter svar.Tony Samatas, född 1966, är en svensk författare och illustratör. Han har skrivit romanen Månen är ett berg som utkom år 2008 och som delvis har inspirerats av Tonys egna liv.

In Aristophanes' Komodie legt sich ein einfacher Winzer mit den Gottern an. Trygaos macht sich auf einem Mistkafer auf den Weg in den Olymp, um mit Zeus uber das Schicksal der Griechen zu sprechen, die sich seit jeher im Krieg befinden. Im Olymp angekommen erfahrt er von Hermes, dass sich die Gotter wegen des Larms, der in Griechenland herrscht, auf hohere Ebenen zuruckgezogen haben und dass Polemos, der personifizierte Krieg, in den Stadten Griechenlands sein Unwesen treibt. Der Gott hat zuvor Eirene, die Gottin des Friedens, in einer Schlucht eingesperrt. Nun liegt es an Trygaos, die Gottin zu befreien und Frieden nach Griechenland zu bringen. So beginnt ein waghalsiges Abenteuer fur den Winzer.-

Demos, ein seniler, leicht reizbarer Herr, holt einen neuen Sklaven, Paphlagos, zu sich. Paphlagos ist hinterhaltig, manipulativ und verlangt Schutzgeld von anderen Sklaven. Nach der Prophezeiung eines Orakels, dass Paphlagos nur von einem noch groeren Bosewicht geschlagen werden kann, machen sich die namengebenden Ritter auf, um genau diesen zu finden. Kein leichtes Unterfangen, denn das Bose hat andere Plane.-

Lysistrata ist das wohl bekannteste und am haufigsten aufgefuhrte Werk des griechischen Komodienschreibers Aristophanes. Es wurde im Jahr 411 v. Chr. uraufgefuhrt und ist eines von drei Stucken des Autors, die den Krieg als Leitthema haben. In diesem Stuck verschworen sich die Frauen aus Athen und Sparta, um ihre Manner zum Frieden zu zwingen. Unter Fuhrung von Lysistrata besetzen sie die Akropolis und verweigern ihren Gatten Sex. Nach dem Prinzip "e;Make Love, not War"e;, soll dieser Liebesentzug die Krieger zum Aufgeben zwingen. Doch bald versuchen auch liebestolle Frauen wieder zu ihren Mannern zu gelangen.-

In dieser griechischen Komodie macht sich Dionysos, der Gott des Weins, auf den Weg in die Unterwelt, um Euripides, den groen klassischen Dramatiker, wieder in die Oberwelt zuruckzuholen. In der Unterwelt muss Dionysos als Schiedsrichter bei einem Wettbewerb zwischen Euripides und dem anderen groen Dichter der Antike, Aischylos, fungieren. Nur einer der beiden wird nach diesem Wettbewerb die Erlaubnis erhalten, ins Diesseits zuruckzukehren. -

In "e;Die Vogel"e; erzahlt der griechische Komodiendichter Aristophanes in funf Akten von der Machtergreifung der Vogel mithilfe der beiden Athener Peisthetairos, dem Berater, und Euelpides, der guten Hoffnung. Beide verlassen Athen, um eine eigene Stadt zu erbauen, in der dem Geld entsagt werden soll. Auf ihrem Weg gelangen sie ins Reich der Vogel, wo sie auf Konig Wiedehopf treffen, der ebenfalls Exil-Athener ist. Peisthetairos rat ihm eine Stadt im Himmel zu bauen, um von dort aus wieder zu Macht zu kommen, denn schlielich sei der Himmel das Reich der Vogel - und die Stadt konne den Zugang der Menschen zu den Gottern kontrollieren. Doch musse sie gebaut werden, ohne, dass die Gotter davon erfahren. Die Helden stehen vor einem schwierigen Unterfangen.-

Gerade aus der Elternzeit zurück und wieder im Team des schwedischen Sondereinsatzkommandos, muss Kommissarin Amanda Lund zu einer Mission auf dem Balkan. Ein schwedischer Polizist ist dort verschwunden. Er wurde entführt. Amanda, die bereits in der Region im Einsatz war, übernimmt die Verhandlungen im Kosovo. Zur gleichen Zeit untersuchen Amandas Stockholmer Kollegen den Hintergrund des Entführungsopfers. Was hat den Polizisten zur Zielscheibe gemacht? Schon bald stellt sich heraus, dass es um weit mehr geht als um schnell erbeutetes Geld. Die Gründe sind persönlicher: Es geht um Rache.Anna Tell lebt in Stockholm. Sie ist Politikwissenschaftlerin und Polizistin mit militärischem Hintergrund. Sie hat die Erfahrung von zwanzig Jahren Polizeiarbeit und Dienst als Soldatin für die schwedische Armee in Schweden und im Auslandseinsätzen.

„Пътят" ни среща с Виктория, която бяга от настоящето си, с Борис, който се крие от грешките си, с Елица, Панчо, Звездобореца и Скалата. Маршрутът им е най-дългият в България – от Ком до Емине. Целта им е привидно ясна. А всъщност всеки по своему опитва да стигне до себе си, да открие свободата си, да познае щастието, да потърси промяната. Маршрутът е 600 км., преходът почти месец. Трудностите са неочаквани. Препятствията са по-предизвикателни от предполагаемото. Но не е ли това животът? И има ли той ясно определена крайна точка? Или човек трябва да познае себе си и да се наслади на пътя?Юлияна Дончева е известна телевизионна водеща и писател. Родена е през 1965 год. в град Шумен, а през 1990 год. стартира своята кариера на водещ в италианска телевизия. В последствие работи и в Българската национална телевизия. През 2001 год. започва да се занимава с политика, става народен представител, в последствие се кандидатира два пъти за кмет – в София и Велико Търново. След като се разделя с политиката, започва да развива свой бизнес. През 2017 год. издава „Код червено: Моята истина за храната", последвана от „Код червено: Ботокс в ума" през 2018 год. През 2021 год. Юлияна Дончева прави своя дебют в художествената литература и написва „Пътят" – книга, вдъхновена от старопланинския маршрут "Ком - Емине".

Czuła i poetycka interpretacja mitu o Dedalu i Ikarze. Ojciec i syn żyją razem w labiryncie. Dedal dostrzega, jak bardzo syn różni się od niego naturą i sposobem myślenia. Ikar podpatruje śpiącego ojca i zamiast majestatycznego twórcy widzi pociesznego starca. W rozmowach przejawia się ich odmienny stosunek do labiryntu, który Ikar traktuje jak własny dom. Narastające różnice znajdują swoją kumulację w akcie ucieczki na skrzydłach skonstruowanych przez Dedala.Jerzy Bandrowski (1883-1940) – polski pisarz, dziennikarz, tłumacz języka angielskiego. Absolwent filozofii na Uniwersytecie Jagiellońskim i slawistyki w Pradze. Zadebiutował nowelami w warszawskim „Kurierze Porannym". Współpracował z „Kurierem Świątecznym", lwowskim „Słowem Polskim" i „Kurierem Poznańskim". Był autorem powieści obyczajowych, sensacyjnych oraz książek dla dzieci. W 1951 roku jego utwory znalazły się na liście pozycji objętych cenzurą i wycofano je z polskich bibliotek. Prywatnie był bratem pisarza Juliusza Kadena Bandrowskiego.

"La mirada de l’auriga", més enllà de la trama de la nissaga dinomènida i de l’entrellat d’unes atziagues morts familiars, és una novel·la tan breu com intensa i tan esbalaïdora com poètica. Abraça tota la història de la cèlebre escultura de Delfos, a partir dels records de l’auriga que va servir de model als escultors, en un temps en què el món grec estava en col·lisió amb els bàrbars perses i cartaginesos contra els quals els grecs clamaven "no podrem mai ser / si no som lliures", al·legoria palesa de l’actual conflicte català.Una novel·la de ficció literària sobre el misteri de l’auriga de Delfos que inclou tots els elements fonamentals de la cultura clàssica relacionats amb Èsquil, Empèdocles, Pitàgores de Samos o Plató. A més, hi conflueix la reflexió filosòfica, el debat sobre els models d'espiritualitat basats en una divinitat essencial i diversos déus associats a les pulsions i als anhels humans, la consciència històrica, l’erotisme, el món de les herbes remeieres, etc. Tota una història de misteri i entreteniment que manté en joli fins al final!Lluís Busquets i Grabulosa (Olot, 1947) és escriptor, professor, periodista, doctor en Filologia Catalana i llicenciat en Filosofia, en Teologia i en Ciències de la Informació. Ha col·laborat en mitjans radiofònics i televisius, encara ho fa en premsa escrita, i ha conreat diversos gèneres literaris, des de l’assaig fins a la ficció, tant per a joves com per a adults. Entre els seus darrers assaigs han assolit molt ressò "Última notícia de Jesús el Natzarè" (2006) —amb quatre edicions i versió castellana—, "Els evangelis secrets de Maria i de la Magdalena" (2007) —amb versió castellana—, "Carta al Papa" (2010) i "Xirinacs i l’estafa de la transició" (2013). Entre les seves darreres novel·les de caire històric, cal esmentar "El testament de Moisès" (2007) i "Albada a Lisboa" (2011).

Brüssel 2015. François steht im Auge des Taifuns. Als Reporter berichtet er täglich über das Chaos auf unserem Kontinent: Finanzkrise in Griechenland, Flüchtlingsströme quer durch Europa, Terror in Paris. Doch dann begegnet er Agápi, einer aufstrebenden griechischen Beamtin, und plötzlich stellt sich die große Frage: Wie können wir noch lieben in einer Welt, die sich immer schneller dreht? Aus François‘ Suche nach einer Antwort wird eine Reise zu sich selbst – die in einen ungeheuren Verrat mündet.Alexander Oetker, 1982 in Ost-Berlin geboren, ist ein ein Bestsellerautor. Seine Wohlfühlkrimis aus dem Aquitaine haben ihn bekannt gemacht. Schon in den Fällen von Commissaire Luc Verlain zeigt er ein feines Gespür für zwischenmenschliche Beziehungen. Das beweißt er auch als Romancier.

Vera und Hans sind seit vier Jahren ein Paar. Gemeinsam verbringen sie ihren Sommerurlaub in einer griechischen Ferienanlage. Vera sucht sexuelle Abwechslung und schlägt ein Spiel vor. Jeden Abend darf einmal er, einmal sie bestimmen, was im Bett laufen soll. Im selbigem bleibt es dabei nicht, denn es gibt so noch mehr verlockende Orte: die Hotelterrasse, den Tanzsaal, den Swimmingpool. Franziska Pigulla liest diese erotischen Sommerfrische, die voller Begierde und Wünschen, aber auch Eifersüchteleien steckt.

På toppen af Akropolis i Athen troner det oldgamle Parthenon sig op som et minde om de gamle grækeres storhedstid. Templet, der blev opført til ære for gudinden Athene mellem 447 og 438 f.Kr., er opført i marmor og prydes af sirlige mønstre og udførlige skulpturudsmykninger, hvis lige ikke ses ved noget andet græsk tempel.Kunsthistoriker Peter Hertz’ doktordisputats fra 1910 fortæller om en del af dette pragtfulde bygningsværk, nemlig det vestlige gavlfelt, der i sig selv fremstår som et udsøgt kunstværk.Peter Hertz (1874-1939) var en dansk kunsthistoriker og forfatter. Hans disputats "Kompositionen af den centrale gruppe i Parthenons vestlige gavlfelt" blev senere udgivet som bog, og han skrev efterfølgende flere bøger om danske samtidskunstnere under sin tid som inspektør på Statens Museum for Kunst.

Jeden z najstarszych zabytkow literatury greckiej i europejskiej. Autorstwo eposu przypisywane jest Homerowi. W ostatnim roku wojny trojanskiej Achilles, najmocniejszy grecki zolnierz, wycofuje sie z walk. Powodem jest gniew na Agamemnona, ktory uprowadzil jego branke Bryzejde. W dalszej czesci poznajemy kolejnych wojownikow. Duzy wplyw na przebieg wydarzen maja takze greckie bostwa. Ostatecznie Achilles wraca do walki, zabija Hektora i lituje sie nad jego zrozpaczonym ojcem. Tym samym gniew Achillesa dobiega konca. -

Jeden z najstarszych zabytkow literatury greckiej i europejskiej. Autorstwo eposu przypisywane jest Homerowi. Po zakonczeniu wojny trojanskiej Odyseusz nie wraca do domu. Na miejscu czekaja na niego syn Telemach i zona Penelopa. Rodzina trzyma na dystans grupe zalotnikow liczacych na smierc zolnierza i mozliwosc przejecia po nim schedy. Tymczasem Odyseusz w swojej drodze powrotnej napotyka na wiele przeszkod. Trafia na wyspe cyklopa, unika uwodzicielskiej mocy syren, musi wydostac sie spod wplywu zakochanej w nim nimfy Kalipso oraz opuscic calo kraj Feakow. Ostatecznie Odys wraca do Itaki, zabija zalotnikow i laczy sie z rodzina. -

Si de algo fue una gran defensora Cecilia Böhl de Faber fue de la educación universal, en una época donde buena parte de la población era iletrada o no se preocupaba por facilitar el acceso a la educación, en especial, a las mujeres.«La mitología contada a los niños e historia de los grandes hombres de la Grecia» es aquello que promete, un libro didáctico dirigido a los más pequeños, con una prosa entretenida y sencilla, sobre las grandes historias y leyendas de la mitología grecolatina, así como un recorrido por los personajes más ilustres de la Grecia clásica.Cecilia Böhl de Faber (1796-1877) fue una escritora española, más conocida por su seudónimo masculino Fernán Caballero, tras el que se ocultó para no ser menospreciada por sus contemporáneos. Fue representante del costumbrismo literario y su extensa obra se caracteriza por su finalidad didáctica y su defensa de la moral tradicional. Algunas de sus obras más célebres son «La Gaviota» (1849) o «Clemencia» (1852).

Kun serkukset Henriika ja Soile lähtevät lomalle Romaniaan, odotukset ovat korkealla. Pelkkä lentomatka itsessään on eksoottinen kokemus Soilelle, jonka elämä on tasaista ja pitkävetistä. Jännitykseksi on riittänyt elokuvissa käyminen ja pikkupullo viiniä silloin tällöin. Matkasta tulee kuin tuleekin kaikkea muuta kuin tylsä. Ensin naisille paljastuu, että Henriikan ex-puoliso Perttu on valinnut saman matkakohteen. Kun Perttu katoaa Romaniassa mystisissä oloissa, Henriika ja Soile alkavat pelätä – ja syystä."Tulva peittää jäljet" on Liisa Hännikäisen jännitysromaani, jonka tapahtumat sijoittuvat 1970-luvulle.Kirjailija Liisa Hännikäinen (s. 1943) on työskennellyt myös toimittajana. Hän julkaisi esikoisromaaninsa "Polkkapari" vuonna 1971. Jo vuonna 1972 hän sai Valtion kirjallisuuspalkinnon romaanilla "Sinä olet nuori".

Diese Satire handelt von einem Traum des jungen Prinzenerziehers und Hofrats zu Weimar, Christoph Martin Wieland: Er landet in seinem Traum im Schattenreich Hades und muss sich zwischen all den griechischen Göttern und Helden für seine, als miserabel und mittelmäßig eingestuften, schriftstellerischen Werke verantworten. Alle Versuche, die Griechen von seinen Werken zu überzeugen, scheitern. Nun wird ihm auch noch vorgeworfen, er würde dem empfindsamen Autor Euripides mit seinen Werken keinen Respekt entgegenbringen und ihn lächerlich machen. Wird Wieland mit dem griechischen Volk auf einen Nenner kommen bevor er erwacht?Johann Wolfgang von Goethe wurde 1749 in Frankfurt am Main geboren und verstarb im Jahre 1832 in Weimar. Er zählt bis heute als einer der bedeutendsten deutschsprachigen Dichter und Naturforscher. Als seine bekanntesten Werke lassen sich "Die Leiden des jungen Werther" und "Faust" nennen, durch welche er europaweite Bekanntheit erlangte und welche bis heute einen wichtigen Teil der Schullektüre darstellen. Johann Wolfgang von Goethe gilt als einer der bedeutendsten Vertreter des "Sturm und Drang" sowie der "Weimarer Klassik".