Bulgaria

Добре дошли в приказния свят на Асен Разцветников. Той ще ви поведе на едно магично пътуване, по време на което ще се запознаете с мили щурчовци, хитри лисани, големи мецани и смели юнаци. Ще станете част от приказки, ще чуете някои залъгалки, но и ще трябва да отговорите на някои гатанки. Ще можете ли?Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

Годините са се натрупали незабелязано и старостта е настъпила. Времето отмерва последните дни на старците хаджи Иван и Сава и сякаш в опит да забавят неговия ход, двамата сядат немощно пред хаджи Ивановия дом, обръщат поглед назад към миналото, сравняват го с настоящето. Какви са днешните младежи, какви са били едно време? Какво учат, как говорят, как се държат? Къде е правителството и на кого помага?„То ние вече като остаряхме, ами тъй намкак и светът се обърна... Нищо не можеш да му проумееш."... „Светът ли се промени, не им разбрахме ли."Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Деца, чували ли сте за коса „с дълъг нос", който тръгнал „през гората гол и бос"? А искате ли да чуете още такива приказки и стихотворения за Вълча, Лиса, Меца и Зая Бая? Знаете ли, че приказният свят си има цар на име Гого? Искате ли да се запознаете с него? А дали ще можете да отговорите на някои много трудни гатанки, на които дори цар Гого не знае отговора? Хайде да разберем.Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

Животът на Любица и Иван Гойчев вече не върви така гладко. Любица е потопена в любовните романи, обрисуващи идеалните любвеобилни и ласкателни мъже, и все повече се отдръпва от своя собствен Иван, в когото не открива и частица от нежността, за която се пише в книгите ѝ. Иван научава, че пиесата „Куклен дом" от норвежкия драматург Хенрик Ибсен ще се поставя на сцена и решава да зарадва своята мила Любица. След пиесата отношенията им се променят. Дали героинята от „Куклен дом" Нора вдъхновява Любица да запази семейството си или за Иван предстоят още по-тежки дни?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Възможно ли е непросветен и непознаващ законите човек да заеме важна длъжност? Възможно е. Митрофан, старият борец за освобождение, е назначен за мирови съдия и започва да прилага законите по свой си начин. Негов приятел и другар е Иван Дормидолски. Дормидолски дава насоки на Митрофан, съветва го и всичко помежду им е наред, докато на Иван не му се присънва, че става съдия. Изпраща рапорт срещу Митрофан и се надява, очерняйки го, да заеме мястото му. Но рапортът попада в грешните ръце и плановете на двамата стари другари се променят.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Преминаването на река Искър е невъзможно, забранено и опасно, но не и за баба Илийца, която носи в ръце болното си внуче и е готова на всичко, за да го спаси. По път, насред една малка планинска пътека, възрастната жена среща клет бунтовник от Ботевата чета, който я моли за помощ. Баба Илийца не се поколебава, въпреки че осъзнава риска, който поема. Сърцето на българката е всеотдайно, милосърдно и човечно и тя не може да остави клетника на произвола на съдбата. Нейната надежда и молба към Бога са „да спаси, ако даде Бог, два живота". Каква е срещата на поробената с поробителя и успява ли героят баба Илийца да завърши своето дело?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Dlaczego rakii nie pije się na raz? Czy to prawda, że Bułgaria jest rajem dla archeologów i że przeciętny Bułgar lubi rozmawiać o ziołach? Dlaczego ostatni car Bułgarii wrócił do władzy? I w końcu, jak to się stało, że ten czarnomorski kraj zasłużył sobie na miano „Róży Europy"?Bułgaria kojarzy nam się przede wszystkim z wczasami w PRL-u. Na wakacjach w Złotych Piaskach popijano pomarańczowy schweppes, a na pamiątkę każdy pakował do torby koniak Słynczew Briag. Kwitł nie tylko handel wymienny, ale także nawiązywały się wieloletnie przyjaźnie. A jaka jest współczesna Bułgaria? Autorka przedstawia nieznane oblicze jednego z najciekawszych krajów Europy. Prowadzi nas mało uczęszczanymi szlakami, mierzy się z mitami, uwodzi znajomością miejsca i kultury.Magdalena Genow - Rocznik ’88, filolożka bułgarystka, politolożka, wydawczyni książek. Urodzona w Bułgarii, wychowana w Polsce. W wolnych chwilach przemierza bezdroża, nie tylko polskie i bułgarskie, na rowerze lub pieszo. Mama Grzesia, Kalinki oraz dwóch kotów: Markeza i Popowa.

Пазарджик и неговата уредба, улици, жени и видни литературни личности, всички тях Смирненски колоритно описва в „Писмо от Пазарджик". „Хроника" от друга страна сатирично предлага съвети, които да помогнат на родината - „освен съвети аз друго не мога да предложа, па и както ти е известно, туй е на мода". Пише Смирненски и „Писма до провинцията", пише за живота в София, пита за онзи в Пловдив. Изпраща „Писмо за Виена", обрисува живота на облагодетелстваните и на онези, които забравят „своите грешни безпарични близки", с хумор критикува липсата на социален ред, но и със сериозност поставя въпроса за живота на онеправданите, останали невидими за родените с късмет.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

„Хаджи Ничо обича паричките и затова употребява всичките средства само и само да ги добие."Хаджи Ничо е олицетворение на богатия чорбаджия, чиято ценностна система е притъпена. Личните облаги са негова единствена цел. Нито църквата, нито бедните сиромаси, нито държавата могат да спрат циничността и безскрупулността му. Доносниченето, кражбата и измамата са ежедневие за хаджиничовците, които биха удобно се настанили сред българското общество. Но „духът на времето изисква нови хора и нови умове". Ще успеят ли те да си проправят път сред алчността и безхаберието обхванали предосвобожденска България?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

„Затрупана София" е реалистична картина, мемоар, описващ живота на лирика Кирил Христов на фона на столицата в годините след Освобождението. Докато Кирил Христов „прекосява" София, ние се срещаме с някои от неговите другари, ставаме свидетели на личните му драми, любовните му разочарования, развалените приятелства и конфликтите. Петко Каравелов, Иван Вазов и Антон Страшимиров са малка част от бележитите за времето лица, които крачат редом до Кирил Христов като негови приятели, но и литературни конкуренти. „Затрупана София" предава духа на епохата и живота на един необикновен човек.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Даме Груев, един от апостолите на българското освободително движение в Македония, наричан още „македонския Левски", е сред най-значимите фигури по време на македонското движение. Животът на Даме Груев е белязан от борбите за национално освобождение и последвалите промени и гонения на македонските българи. Даме Груев е сред основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, а в последствие и ВМОРО. Йордан Бадев, който е бил и ученик на Даме Груев в Битолската гимназия, увековечава делото и нелекия житейски път на един велик български революционер. „Даме Груев – живот и дело" не е само биография, а извор на вдъхновение и доказателство за самоотвержените българи, живели в трудните времена на освободителни битки и борби.Йордан Бадев е известен литературен критик и журналист, роден през 1888 год. в Битоля. Работи като учител в родния си град, а след Междусъюзническата война се преселва в София, където продължава да преподава. Бадев е участник в Първата световна война, активен деец на Вътрешната македонска революционна организация и член-учредител на Македонския научен институт. Занимава се с литература и журналистика, а от 1931 год. развива и своята редакторска дейност в редица вестници. Пише статии, посветени на участници в македонското движение, а през 1943 год. издава една от най-познатите си книги „Даме Груев - живот и дело". След преврата от 9 септември 1944 год. Бадев е убит без съд и присъда.

Разказва Стоян история. Имал двама по-големи братя – Първан и Продан. Влюбил се Продан в съседката Латинка и не след дълго двамата се оженили. Но съдбата им била тежка. Турчинът Хасан искал Латинка за своя жена. Срещнал веднъж двамата влюбени на нивата и ги убил. Последвали все по-черни дни за семейството на Стоян. Убиват и другия му брат, а майка му умира от мъка. Стоян се заклева да отмъсти на Хасан, причинил всички страдания на семейството му. Ще успее ли да надвие турчина или ще последва съдбата на по-големите си братя?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Редът е установен и добре познат, но е еднообразен и непоносим. Младите търсят промяната, но не намират начин да я наложат. Липсва воля, решителност и смелост да се опълчат на стария сив, безцелен живот. Странникът е образ, олицетворяващ промяната, но малцина дръзват да го последват.Цена, младо момиче от патриархално семейство, се влюбва в Змея и въпреки забраните на своето семейство, му пристава. Неподчинението представлява заплаха не само за установения ред, но и за цялото село, което вижда рушител в лицето на Змея. Обществото не желае да даде път на промяната, но социалното неподчинение е събудено. Животът трябва да поеме в нова, модерна и свободна посока.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

„Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле."Ръката на Тамара, дъщерята на цар Иван Асен II, е дадена на крал Фредерик, но сърцето ѝ принадлежи на войводата Борислав. Двамата влюбени трепетно очакват срещата си, но радостта им не трае дълго. Борислав разбира, че царят е престъпил обещанието си да му даде дъщеря си. Политическото лицемерие е надделяло над думата му.Историческата пиеса „Борислав" става основа и за първата историческа опера в България, поставена за пръв път на сцена на 04.03.1911 година, едва две години след издаването на Вазовата пиеса.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.— Носят дърва за зимата.— А не им ли тежи?— Не, маминото, те са свикнали."Несправедлив е светът, който Смирненски ни описва. Децата са роби, бедните са отритнати, богатите са слепи, младите се разболяват, животът изтича между пръстите. „Босоногите деца" събуждат съвестта, „Приказка за стълбата" изобличава низостта на политиците, „Как ще си умра млад и зелен" отрезвяващо описва изплъзващия се живот, а всички останали разкази от сборника пораждат противоречиви чувства от една противоречива епоха.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898–1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

Митичното среща човешкото, модерното се сблъсква с гласа на традицията, свободата застава срещу патриархалните ограничения. Отдавна установеният ред в селото е смутен от избраницата на овчаря Стилян. Гюрга самодива е различна, странна и неразбрана от останалите. Промяната, която предизвиква е нежелана. Единствен Стилян вижда сърцето на Гюрга и я взема за своя жена. Ще запазят ли двамата щастието и свободата или равнодушието и бездейността, царящи из селото, ще задушат стремежа им?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Душата е жива, разкрепостена и необуздана. Природата и човекът стават едно, а вътрешните терзания и желания преливат в безразсъдство. Копнежът, интимното и забраненото повличат човека в бездната на лудостта, а умопобърканият страдалец е на границата между реалността и забравата. „Бездна" е история за различния, когото табутата на епохата ограничават, прикриват, изтриват.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

„На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги - няма нищо, ... , анализираш ги - не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, .... Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи." Живели Нено и Неновица в материално изобилие и охолство, и духовна пустота и бедност. Родил им се Никола. Израснал в среда на егоизъм, безхаберие и безделие. В него не били възпитавани изконни ценности, а господарско самочувствие и презрение. Дали упадъкът е неизбежен или обществото създава удобна среда за духовно обеднелите чорбаджии?Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Следосвобожденското село среща града, а простодушният човек от народа се сблъсква с буржоазния ред. В „Шарен свят и други разкази" Михалаки Георгиев ни запознава с патриархални фигури като чичо Дуро, който с почуда, възмущение и тънък хумор описва градския „свят на богатите", с чичо Денчо, за когото келепирът и „сгодата" надделяват над нравствените устои, с момъка Тошо, когото любовта извежда от спокойствието на патриархално-идиличната селска среда, и с редица други герои, които комично се озовават в свят, различен от този, с който са свикнали. Смях и критика се преплитат в едно. А до колко съвременният българин и героите на Михалаки Георгиев се препокриват, оставяме на вас да прецените.Михалаки Георгиев е български писател, дипломат и общественик, живял в периода 1852 – 1916 година. След Освобождението започва работа като управител на митницата в родния си град Видин, а по-късно става дипломатически представител във Виена и Белград. След 1900 год. започва да пише и създава едно от първите земеделски списания – „Домакин", както и първия български учебник по ботаника. Пише разкази и хуморески, обрисува живота в българското село, вплита диалектизми, турцизми и поговорки, и чрез критико-реалистичния подход в някои от най-известните му творби като „Три срещи. Спомени от миналото", „Така се лъже човек. Хумореска" и „От късмета е всичко на тоя свят", Михалаки Георгиев става неразделна част от българската следосвобожденска литература.

Старопланинско село по време на робски дни. Хората са разединени, конфликтите царят, а враждата и омразата е заела централно място в душите на селяните. Дончо, Христо и група други млади зидари се обединяват около идеята за изграждане на храм, дом на православието, който да смири хората и да потуши огъня на разногласията. Градежът започва, но дрязгите не свършват. Егоизмът, гордостта и себичността застават на пътя на смирението и дори святото дело не постига единението. Кое разделя зидарите? Кое поражда конфликт между българите и разбуня душите им?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Около кабинета и дома на министър Никола Балтов е пълно с хора – едни роднини, други приятели, трети познати. Всеки иска нещо. Някой иска службица, друг се моли да ходатайстват за него. Не са важни знанията, нито уменията. Важно е, че познават министъра. Алчност, жажда за власт и корупция са сатирично критикувани от Вазов, но службата не е вечна, нито е вечно министерството на Балтов.„Службогонци" е една от най-ярките комедии на Иван Вазов, която и до днес се поставя на сцена. По нея е направена и телевизионна постановка с участието на познати български актьори.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Смелият хайдутин Страхил среща отдавна изгубената си любов Милкана. Животът и на двамата е белязан от страдание и вътрешни борби, а безволието им ги обрича на нещастие и несподеленост. Съдбата им дава втори шанс и ги събира, но обстоятелствата предопределят друг развой. Какво е бъдещето, предначертано за Страхил и Милкана? Ще успее ли страшният хайдутин да извоюва свобода и щастие за двама им или устремът е закъснял?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Каква е историята на цар Иван Александър, съпругата му Теодора и еврейката Сара? Каква е връзката между техните отношения и състоянието на държавата през далечния XIV век? Възможно ли е било България да поеме по различен от турското робство път, ако изборът на цар Иван Александър е бил по-различен? Основавайки се на повестта си „Иван Александър", Иван Вазов създава пиеса, харесвана и поставяна на сцена и до ден днешен.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Ожени се и ти, ала не вземай мома от Тепето...Вземи си българка и въртокъщница, ако искаш да се радваш на дните си." Това били последните заръки, които Стоян получил от баща си, преди да умре. Наследил Стоян семейното имане, омъжил сестра си за добро момче. Двамата заживели заедно „като два гълъба, като две ластавици". Единствен Стоян все още си нямал жена. Веднъж потърсил сестра си. Искал да я изпрати да му иска жена. Но не коя да е, а Теофану Пападати. Вдигнали сватба, събрали се Стоян и Теофану. Докато веднъж на вратата на Стояновата сестра не се почукало. Насреща им Стоян. „Аз убих жената си", промълвил той.Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 – 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода", „Стоян" и „Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо..." и „Българи от старо време".

Мъглива ноемврийска вечер. Невяста Боряна, майка ѝ и свекърва ѝ чакат Никола, любимия на Боряна. Никола обаче не познава ни делник, ни празник, и често оставя семейното огнище празно. Хармонията на патриархалното семейство е нарушена. Устоите са разклатени, а ценностите са изместени. Невяста Боряна е герой със своите слабости и лутания, а по тежкия път на нейната орис, трябва да запази себе си, да съхрани чувствата си, да се преоткрие и да отгледа с любов и всеотдайност сина си Андрон. Ще съумее ли Боряна да посрещне несгодата и да проправи път към модерното? Разберете в драмата „Невяста Боряна".Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Съкрушената Младена влиза в стаята на 18-годишния Асен, търсейки утеха и компания след погребението на мъжа ѝ Никола. На сутринта двамата осъзнават ужаса на случилото се. Разумът е отстъпил пред страстта, а развратът е надделял над въздържанието. Асен е сломен и объркан, но едновременно с това привлечен. Озовава се в обятията на Младена отново, а вътрешната му борба се засилва. Отношенията им са омърсени, а душата на Асен се терзае. Ще успеят ли да открият правилния път или съдбата ще постави край на лутанията им? Вижте в първия български еротичен роман – „Тъмни зори".Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Could you condemn one child to save another?In a near-future Europe fracturing under climate change and far-right politics, biologist Lina Stephenson works in the remote Rila Mountains. But when an old enemy dies, Lina's dangerous past resurfaces and puts her family's lives at risk.Trapped with her vulnerable sister and the dead man's family, Lina is facing pressure from all sides: her enemy's eldest son is determined to destroy her in his search for vengeance, whilst his youngest carries a sinister secret...But the forest is hiding its own threats and as a catastrophic storm closes in, Lina realises that if she is to save her family, she must become a monster...Winner of The SCKA 2022 for Best Debut, "This Is Our Undoing" is perfect for fans of Yun Ko-Eun's "The Disaster Tourist".Lorraine is an award-winning writer and biologist. Having spent years working in remote corners of the world, she now lives by the sea in Scotland and writes stories full of the wilderness and folklore, exploring themes of family, belonging, and the legacy of trauma.

„Иронията на живота ми" е болезнено откровена автобиография за живота на Емил Конрад, който доверява на своите читатели личната си история. Разказва за неравния старт, за осиновяването си, за трудностите в семейството, за годините, прекарани в търсене на себе си. Говори за приятелите и близките си, за любовта и предателството. Вдъхновява и доказва, че човек трябва да следва мечтите си независимо от обстоятелствата.Емил Конрад е български влогър и писател, роден през 1989 год. в София. Започва да се занимава любителски със заснемането на видеа на английски едва на 17-годишна възраст. Шест години по-късно, през лятото на 2012 год., Емил качва своето първо YouTube видео на български език и само за една нощ то достига до над 70 000 гледания. Популярността на Емил Конрад в онлайн пространството расте, а днес се радва на над 400 000 последователи. През 2014 год. издава своята първа книга „Нещата, на които не ни учат в училище", а през 2019 год. пише автобиографията „Иронията на живота ми".

W mieście Burgas roku pańskiego 1469 mają miejsce niezwykłe wydarzenia, które przez kolejne wieki będą przedmiotem badań historyków i grafologów. Bogobojna społeczność puściła z dymem trzydzieści siedem czarownic i - jak sądzą niektórzy - właśnie na skutek ich klątw miasto spłonęło doszczętnie. W zgliszczach biblioteki znalazło się wydanie "Poetyki" Arystotelesa oraz jedyny na świecie rękopis Sofoklesa - który nie wiadomo jak się tam znalazł! Jakby tego było mało, miejscowy kat Marcin Trzaska spotyka diabła we własnej osobie. Dla miłośników fantastyki opartej na legendach i ludowych podaniach, w stylu Andrzeja Sapkowskiego.Zbigniew Wojnarowski (ur. 1956) - polonista i pisarz pochodzący z Konina, gdzie chętnie osadza akcję swoich książek. Uznany autor słuchowisk radiowych oraz powieści „Miraż" i „Pióra". Napisał także wiele opowiadań. Pod pseudonimem Dominika Stec publikuje lekkie utwory obyczajowe dla kobiet. Książki podpisane tym nazwiskiem pojawiają się na półkach wydawniczych obok utworów Katarzyny Grocholi, Izabeli Sowy czy Moniki Szwai. Największą popularność przyniosła mu seria o przygodach miłosnych Dominiki ("Mężczyzna do towarzystwa", "Kobieca intuicja", "Bingo!").

„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници?"Така започват „Записки по българските въстания" и с тези думи Захари Стоянов се обръща към своите читатели. Първият том на това значимо за България произведение ни запознава с велики личности, събития и факти от края на XIX век, а познати на всички творби като „Под игото", черпят информация от труда на Захари Стоянов. Книгата вдъхновява и екранизация, заснета през 1976 год.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.