Narrative theme: identity / belonging

La vita di Emilio Cèrnigoj viene sconvolta per sempre un giorno qualsiasi, quando, di ritorno verso casa, incappa in una donna misteriosa che sostiene di essere sua figlia. Da quel momento l'esistenza di Emilio inizia a correre su due binari paralleli: da un lato c’è la sua vita come bravo padre di famiglia nella Trieste del 1993; dall’altro c’è il sé stesso giovane, impegnato a studiare all’Università di Lubiana nel 1953. È l’inizio di una storia che costringerà il protagonista a fare un bilancio degli anni trascorsi, ripensando ai tempi andati e alle tante figure che hanno popolato la sua giovinezza. Con lo stile asciutto e il forte senso del tragico che lo hanno consacrato come uno degli autori istriani più significativi, Fulvio Tomizza affida alle pagine di questo bel romanzo la delicata missione di ricostruire un passato scomodo, senza tacere né della vigliaccheria né della capacità che gli esseri umani hanno di amare...Fulvio Tomizza (1935-1999) nasce nella contrada di Materada, nel comune istriano di Giurizzani. Cresciuto in mezzo alle tensioni interetniche fra italofoni e slavi, con l’irrompere della Seconda guerra mondiale è costretto a riparare a Trieste con la famiglia. Iscrittosi all’Accademia di Arte Drammatica e alla facoltà di Lettere di Belgrado, nel 1957 esordisce con i primi racconti, cui faranno seguito, di lì a poco, i romanzi della Trilogia Istriana: "Materada" (1960), "La ragazza di Petrovia" (1963) e "Il bosco di acacie" (1966). Ai suoi romanzi, che raccontano la difficile vita degli italiani di frontiera, Tomizza affianca un’originale produzione teatrale ("Vera Verk", "La storia di Bertoldo", "L’idealista") e una serie di testi per l’infanzia ("La pulce in gabbia", "Il gatto Martino"). Nel 1977, col romanzo "La miglior vita", si aggiudica il Premio Strega.

„Милий боже, помогни мида науча да чета,с ум и разум надари ме,да не мога да греша."Така започва пътят на един ученик. Един жаден за знания, друг за игри. Един от богато семейство, друг от бедно село. Но всички обединени от училищната икона, от учителите, от знанието. Последният изпит минава, последният звънец бие. Учениците тръгват по своя път. А накъде ги отвежда той?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Възрожденската слава е отмита от следосвобожденския срам. Героичното минало е изместено от моралната низост, възцарила се края на XIX век. Чрез „Драски и шарки" Вазов умело критикува действителността, от която той самият е част. Заема позицията и на съдник, и на свидетел на епохата. Посочва и укорява духовния упадък, докато същевременно припомня възрожденските ценности, които все още могат да бъдат събудени у българина. „Драски и шарки" е сборник с разкази, които са едновременно изпълнени с критика, реализъм и патос, и благодарение на тях Вазов оставя за идните поколения доказателство за реалната картина в България – и възвишена, и принизена.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„– Днес всичко ще се свърши – бавно се провря мисъл през умът му и той несъзнателно усети болезнено да се свика сърцето му. Стоян се задъхва, сякаш ли го души нещо, ниските почернели греди над него сякаш го потискват, смазват."Клетото сърце на младия момък е разбито, не вижда бъдеще, не открива смисъл. Търси с какво да запълва всяка минута, за да не оставя мислите си да отлитат към болезнената реалност. Подкарва овцете на паша, избягва от хората и среща упование в природата и Балкана. Каква е мъката, която раздира сърцето на Стоян? Ще успее ли да я преглътне и да продължи напред?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

„Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града." Кардашев е в търсене на идеалистичен образ, благородна постъпка или добро дело, които да го вдъхновят. Преброжда всички квартали на София, среща се с хора от различни социални кръгове, но следосвобожденската действителност го обезсърчава. Низките страсти, егоизмът и масовото безразличие надделяват. Моралната апатия е разрушила възрожденските ценности, а желанието на писателя-реалист да открие положителния герой на епохата е пред провал.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Идилии" потапя читателя в ранния XX век, когато влиянията на европейската култура достигат българските традиции. Индивидуализмът и модерното се сливат с патриархалното и установеното. Персонажите не са пряко обвързвани със селото или града. Те са чужди и различни. Търсят себе си и се борят с обществото, което се опитва да им наложи ограниченията си. Сборникът на Петко Тодоров отвежда читателя в една по-различна България и го запознава с едно пъстро общество, изтъкано от различия, но и обединено от традицията, вярата и миналото.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

"Jeg sov ind, men musikkens ophør vækkede mig atter; en gyngestols knirken lød tæt ved. Jeg drejede hovedet og blev lysvågen i et nu – der sad et lig og vippede i stolen ved min side. Et levende lig, thi venstre fod rørte sig, og de skeletmagre fingre krummede og strakte sig i uhyggelig ormeagtig bevægelse rundt om gyngestolens arme."En mand lever en slentrende og langsom tilværelse på den dansk-vestindiske ø Skt. Thomas, hvor han hverken har meget til overs for den sorte del af befolkningen eller den hvide. En søvnig eftermiddag møder han resterne af en gammel bekendt. Torben Thal er så udmagret og sløj at se på, at han næsten ikke er til at genkende. Det er kun, fordi han ved, han snart skal dø, at han har turdet vise sig på dansk territorium, hvor han er eftersøgt. Efter Torben Thals ynkelige død fortæller han kammerat om det omflakkende og farlige liv, den besynderlige dansker levede på Det Dansk-Vestindiske Øer omkring århundredeskiftet."Under tropesol" udkom første gang i 1909 og er udgivet med datidens sprogbrug.Walter Christmas-Dirckinck-Holmfeld (1861-1924) var en dansk forfatter og søofficer. I dag huskes han bedst for sine drengebøger, men han skrev også en lang række romaner, skuespil og faglitteratur, som skaffede ham stor popularitet. Walter Christmas arbejdede i en årrække som agent for den britiske efterretningstjeneste MI6, til hvem han udleverede oplysninger fra Athen, hvor han tjente i flåden i krigen mod Tyrkiet.

Entspannt durch den Sommer mit Hörbuchklassikern, die Literaturgeschichte schrieben! Dabei handelt es sich um bekannte Werke von bedeutenden deutschen Schriftstellern aus dem 18. und 19. Jahrhundert. Begegnen sie mit diesem Hörbuch den großen Namen jener Zeit: Theodor Fontane, Gottfried Keller, Heinrich von Kleist sowie Theodor Storm und lassen sie sich mit ihren Texten in selbige entführen...Bernd Heinrich Wilhelm von Kleist (geb. 18.10.1777 in Frankfurt (Oder)) gilt als Mitbegründer der deutschen Novelle. Seine Werke waren ihrer Zeit weit voraus und lassen sich bis heute literaturgeschichtlich nur schwer einordnen. Gottfried Keller (geb. 19.07.1819 in Zürich), sowie Heinrich Theodor Fontane (geb. 30.12.1819 in Neuruppin) und Hans Theodor Woldsen Storm (geb. 14.09.1817 in Husum) zählen zu den bedeutendsten Schriftstellern des literarischen Realismus.

"Eravamo in guerra, continuavamo a trovarci in piena guerra per l'eterna questione dell'essere italiani e dell'essere slavi, quando in realtà non eravamo che bastardi...".È probabile che "La miglior vita" sia, insieme alla Trilogia Istriana, l’opera più nota di Fulvio Tomizza. Aggiudicatosi il Premio Strega nel 1977, il romanzo segue le vicende di una piccola comunità istriana, nel paesino di Radovani, di fronte ai tremendi cambiamenti indotti dalla Seconda guerra mondiale. Quella che era sempre stata una convivenza multietnica pacifica, infatti, si rivela pian piano una polveriera. A documentare la vita paesana, scandita dal lavoro e dall’umiltà, è il locale sagrestano, Martin Crusich, che si trova di fronte a un bivio terribile: restare o scappare? Una storia di cambiamento e coraggio, di amore patrio e amicizia interetnica, che non smette mai di insegnare qualcosa.Fulvio Tomizza (1935-1999) nasce nella contrada di Materada, nel comune istriano di Giurizzani. Cresciuto in mezzo alle tensioni interetniche fra italofoni e slavi, con l’irrompere della Seconda guerra mondiale è costretto a riparare a Trieste con la famiglia. Iscrittosi all’Accademia di Arte Drammatica e alla facoltà di Lettere di Belgrado, nel 1957 esordisce con i primi racconti, cui faranno seguito, di lì a poco, i romanzi della Trilogia Istriana: "Materada" (1960), "La ragazza di Petrovia" (1963) e "Il bosco di acacie" (1966). Ai suoi romanzi, che raccontano la difficile vita degli italiani di frontiera, Tomizza affianca un’originale produzione teatrale ("Vera Verk", "La storia di Bertoldo", "L’idealista") e una serie di testi per l’infanzia ("La pulce in gabbia", "Il gatto Martino"). Nel 1977, col romanzo "La miglior vita", si aggiudica il Premio Strega.

Di fronte ai meccanismi misteriosi della Storia, gli esseri umani sembrano soltanto esili granelli di polvere. Ma sentimenti come l’amore e l’amicizia, spesso, possono trascendere anche il destino più tragico...Fulvio Tomizza, autore di una struggente Trilogia Istriana che racconta l’esodo drammatico dei profughi istriani dopo la Seconda guerra mondiale, è stato un romanziere di rara sensibilità, cantore della semplicità e dei sentimenti più archetipici di un’umanità che, nonostante le circonvoluzioni della grande Storia (sì, quella con la "s" maiuscola!), sembra ritornare sempre a una genuinità apparentemente smarrita. I due protagonisti del romanzo "L’amicizia", pubblicato per la prima volta nel 1980, sono rispettivamente un contadino istriano e un giovane borghese triestino. Il loro legame, avversato dalle vicissitudini sociali della loro epoca, si risolve invece in un’insperata amicizia: una di quelle che lasciano sempre un barlume di speranza...Fulvio Tomizza (1935-1999) nasce nella contrada di Materada, nel comune istriano di Giurizzani. Cresciuto in mezzo alle tensioni interetniche fra italofoni e slavi, con l’irrompere della Seconda guerra mondiale è costretto a riparare a Trieste con la famiglia. Iscrittosi all’Accademia di Arte Drammatica e alla facoltà di Lettere di Belgrado, nel 1957 esordisce con i primi racconti, cui faranno seguito, di lì a poco, i romanzi della Trilogia Istriana: "Materada" (1960), "La ragazza di Petrovia" (1963) e "Il bosco di acacie" (1966). Ai suoi romanzi, che raccontano la difficile vita degli italiani di frontiera, Tomizza affianca un’originale produzione teatrale ("Vera Verk", "La storia di Bertoldo", "L’idealista") e una serie di testi per l’infanzia ("La pulce in gabbia", "Il gatto Martino"). Nel 1977, col romanzo "La miglior vita", si aggiudica il Premio Strega.

Aurelio Imberido è un nobile dal blasone sbiadito, un conte decaduto. Senza le ricchezze di una volta, la sua figura non impone nessuna pretesa di rispetto oligarchico. Nel suo cuore, però, gli stessi traguardi da cui si sta inesorabilmente allontanando rimangono un punto d’arrivo ideologico: la monarchia, l'elitarismo, la tradizione nobiliare.Seguendo le sue vicende e i suoi pensieri, i lettori saranno accompagnati da un personaggio affascinante quanto ideologicamente distante da molti dei valori odierni.Per far passare un messaggio, a volte, vale la pena esplorare il suo opposto.Enrico Annibale Butti (1868-1912) è stato uno scrittore e drammaturgo italiano. Nelle sue opere, ampiamente influenzate dall’indagine introspettiva tipica della tradizione scandinava, Butti si concentra con attenzione chirurgica a delineare i suoi personaggi dal punto di vista psicologico.

‘Verdwenen’ is een Nederlandse roman geschreven door Melati van Java. De roman wordt beschouwd als een van de belangrijkste werken uit de Nederlandse literatuur van de 19e eeuw. Het is een krachtige en tot nadenken stemmende roman die thema's als macht, privileges en rechtvaardigheid onderzoekt in de context van kolonialisme.‘Verdwenen’ is het verhaal van een jonge vrouw genaamd Reyna, die op zoek is naar haar echtgenoot, Alphonse, nadat hij plotseling is verdwenen. Terwijl Reyna dieper in het verleden van Alphonse duikt en zijn verdwijning onderzoekt, ontdekt ze een complex web van geheimen en verraad. Maar door Reyna's zoektocht (her)ontdekt ze ook de liefde. De roman onderzoekt thema's als liefde, vertrouwen en de gevolgen van het bewaren van geheimen.Nicolina Maria Sloot (1853-1927) werd op 13 januari 1853 geboren in Semarang (Java, Indonesië). In 1871 verhuisde haar familie naar Nederland, waar Nicolina's vader werk vond als onderwijzer. In Nederland begon Nicolina haar literaire carrière onder verschillende pseudoniemen: Mathilde, Melattie van Java en het iets subtielere Melati van Java. Het was in die tijd uitzonderlijk om als jong katholiek meisje te publiceren waardoor zij ervoor koos om schuilnamen te gebruiken. Door de jaren heen ontwikkelde Nicolina zich tot een zeer succesvol auteur. Haar boeken waren populair: zo was in 1921 haar boek 'Hermelijn' het vaakst uitgeleende bibliotheekboek en kreeg ze als een van de eerste vrouwen het lidmaatschap tot de Maatschappij der Nederlandse Letterkunde aangeboden (1893).

„Moją misją miała być walka niemal z całym światem: zburzenie całej tej hierarchii i przywrócenie ludziom szczęścia. Byłem więc niezwykle niebezpieczny dla systemu, w którym główną rolę odgrywali Żydzi, i dlatego przeczuwałem, że został na mnie wydany wyrok i ma mnie zlikwidować wywiad izraelski. Ponadto wydawało mi się, że sam jestem reprezentantem narodu wybranego, a moi ojciec i matka nie są biologicznymi rodzicami. [...] Tak więc cały czas czułem się zagrożony. Zabójczy strzał mógł paść w każdej chwili, w każdym miejscu. Pewnej nocy miałem przeświadczenie, że żydowskie komando będzie chciało mnie zlikwidować właśnie wtedy. Cały czas nie spałem. Z nożem w ręku schowałem się pod stół. Wierzyłem, że tu nie mogą wykryć mojej obecności elektroniczne urządzenia wroga. Spodziewałem się ataku przez okno lub drzwi."Schizofrenia to słowo, które wzbudza strach. Dla wielu zachorowanie na nią oznacza wyrok i koniec normalnego życia. Ludzie zdrowi psychicznie boją się schizofreników, pogardzają nimi lub się z nich naśmiewają. Tak jednak nie musi być. Życie z chorobą też ma sens, ma swoje wzloty i upadki, radości i smutki. Chorzy psychicznie są częścią społeczeństwa i podobnie jak wszyscy inni to społeczeństwo budują i tworzą wartości. Zapraszam do wędrówki przez życie pewnego schizofrenika, do zapoznania się z jego niezwykłymi i zwykłymi przypadkami.Sławomir RadomskiSławomir Radomski – autor powieści obyczajowej zatytułowanej „Blaski i cienie życia schizofrenika" po raz pierwszy wydanej w 2017.

"Jeg fandt ikke kvinden. Jeg vidste end ikke, at noget som hende kunne eksistere. Jeg havde mine dyr, mine rutiner, min daglige rytme, og det var for så vidt nok. Jeg behøvede ikke andet. Eller: jeg vidste ikke, at jeg behøvede andet."Novellerne i "Så megen vrede" handler om mennesker, som på den ene eller den anden foruroligende måde færdes i sindets eller tilværelsens alleryderste randområder. På hver sin vis lever de isolerede fra det samfund, de på overfladen lader til at være en del af.Novellesamlingen udkom første gang i 1993.Mads Brenøe (f. 1968) er en dansk forfatter, der har udgivet en lang række romaner og novellesamlinger. Han er uddannet fra Forfatterskolen i 1991 og debuterede i 1993 med bogen "Fristeren." Hans historier kredser ofte om de skæve og anonyme eksistenser, der lever på kanten af samfundet.

"Tysta Mari" er navnet på en danserestaurant, hvor en halvgammel, underkuet kvinde går til hånde, imens hendes liv slæber sig meningsløst forbi. Lige indtil hun en dag beslutter sig for at tage sin skæbne i egne hænder og flygter fra sin triste tilværelse for at søge lykken.Alice Guldbrandsen (1909-1995) var en dansk forfatter og skuespillerinde. Hun debuterede som forfatter i 1928 i Aarhus Amtstidende, og fik fire år senere, i 1932, sin romandebut med bogen "Lang vej frem", som hun udgav under pseudonymet Lise Norden. Derudover udgav hun tre bøger i sit eget navn.

Un derroche de sensibilidad y buen hacer nos presenta la primera novela del novelista y poeta Jorge Portocarrero. En ella asistimos a la historia de un joven latinoamericano que se incorpora a la guerrilla urbana. Sin embargo, tras cumplir con su primera misión y quitarle la vida a un hombre, se verá obligado a escapar del país. Pronto se dará cuenta de que los ideales que lo motivaban no valen el precio de una vida humana.Jorge Portocarrero es un escritor peruano nacido en Lima y establecido desde los años 80 en España. Médico y neurólogo de formación, imparte clases de Semiología y Humanidades Médicas una universidad madrileña, labor que compagina con su amor por la literatura. Sus escritos destacan por una prosa cuidada y certera combinada con una sensibilidad inusitada.

En esta segunda parte del poema fundacional de la literatura argentina las aventuras del gaucho Martín Fierro cambian de tono. Su estadía con los mapuche no lo convence, por lo que escapa una vez más. Entonces se reencuentra con sus hijos y les da consejos que destilan todo lo aprendido durante su vida agitada. Entretanto aparecen figuras míticas, como el Viejo Viscacha, y se muestra un duelo de payadores: el duelo de los que cantan. Hay quienes ven en este cierre del ciclo del Martín Fierro la lógica del rebelde asimilado, hay quienes consideran que su luz se lleva perfecto con el prisma de la madurez.José Hernández (Charcas de Pedriel, 1834 - Buenos Aires, 1886) fue un escritor, militar y periodista nacido en la Argentina. Su poema Martín Fierro, compuesto por El gaucho Martín Fierro (1872) y La vuelta de Martín Fierro (1879), lo convirtió en una de las principales plumas sudamericanas de la segunda mitad del siglo XIX. Se opuso al poder centralizado en la capital y escribió multitud de artículos a favor del federalismo. También colaboró en distintas obras del Estado argentino en consolidación.

"’Du elsker som en tøs, men det var dig selv, der ville.’Ja, han havde villet det, blot ikke på den måde. Nu var smerten blevet gammel og havde samlet sig til en klump i hans bryst. Han var glad for, at han ikke skulle se Leo igen. Han var glad for, at han ikke skulle konfronteres med flere nederlag."David Barnes driver gennem livet uden nogensinde at knytte sig rigtigt til noget menneske eller noget sted. Han finder trøst i armene på andre mænd, men når interessen for dem falmer, sidder han tilbage med den samme tomhedsfølelse og ensomhed, som han har følt hele sit liv.Martin Elmers roman fra 1965 følger Davids omflakkende, rodløse liv, som han forgæves forsøger at få til at give mening. Bogen tegner et spændende psykologisk portræt af en homoseksuel mand og hans position i samfundet i 1960’ernes Danmark.Robert Cecil Martin Elmer Berg (1930-2008) var en dansk forfatter, der både skrev under navnet Martin Elmer og Robert C. Berg. Han var oprindeligt uddannet journalist, men debuterede allerede i 1949 som forfatter, hvilket blev hans levevej i mange år. Han skrev både børne- og voksenbøger samt artikler om samfundsforhold. Robert C. Berg var homoseksuel, hvilket han skrev om i fagbøger og artikler. I løbet af sin over 50 år lange karriere udgav han et væld af romaner, fagbøger og artikler, som skaffede ham stor anerkendelse og popularitet.

Suuria tunteita ja elokuvatähtiä sairaalan varjoissa.Violet Murray on aloitteleva lääkäri, joka leikkausalissa pitää pään kylmänä ja toimintansa ammattimaisena. Työminän siirtyessä sivuun Violet kuitenkin antaa itsensä haaveilla mahdottomista. Eräänä päivänä hän istuu sairaalan ruokalassa ja lukee lehteä leikkauksen jälkeen, kun silmiin osuu juttu elokuvanteosta. Filmiä kuvataan ihan lähellä! Ja pääosassa on kukas muukaan kuin tämän hetken kuumin tähti Bruno Barr.Violet päättää käydä katsomassa elokuvan kuvauksia ja päätyy odottamattomasti osaksi vaarallista tapahtumien sarjaa. Äkkiä elokuvien unenomainen maailma ja sairaalan kiireinen arki sekoittuvat, kun Violetin potilaana on suuri elokuvatähti. Mahtuuko kuvioon vielä romanssi?Sairaala San Franciscossa on kirjasarja täynnä tunnetta! Alunperin 1980-luvulla julkaistut romanttiset tarinat liittyvät sairaalamaailmaan – ja tohtori Stefan Frank pääsee todistamaan monia jännittäviä rakkaustarinoita.Tuija Lehtinen (s. 1954) on rakastettu kirjailija, joka on tunnettu erityisesti nuortenkirjoistaan. Uransa alkuvuosina hän kirjoitti myös Kolmiokirjan romanttisia lukemistoja.

È notte quando la carrozza si ferma davanti ai cancelli di Villa Turner, la nebbia avvolge la casa e i segreti dei suoi abitanti. Judith non conosce i dettagli dell’incarico che Edgar Turner vuole affidarle, ma anche dopo aver appreso la verità acconsente ad accudire la misteriosa ragazza che ha bussato alla sua porta.Per permettere a Gwen di recuperare le forze, lei e Peter si sono isolati. Quando il loro nascondiglio viene scoperto, sono costretti ad abbandonarlo e a fuggire tra le montagne. Determinata a trovare Maryon, Gwen sente più che mai il bisogno di fare luce sulla natura del loro dono e crede che il libro che ha tra le mani possa condurla alle risposte che sta cercando.VITTIMA DEL DESTINO.SCHIAVA DEL SUO POTERE.Cosa dicono i lettori:"La donna senza nome" è una storia ricca di mistero e avventura, sfumata di fantasy e romance, che mi ha emozionata e catturata dalla prima all’ultima pagina.1001_notti_dinchiostro - BlogLo stile di scrittura dell'autrice, già apprezzabilissimo sin dall'inizio, è addirittura migliorato, con una narrazione ricca e ben strutturata che mi ha permesso di immergermi nel racconto e sentirmi come se mi trovassi di fianco a Gwen e Judith, le due protagoniste principali.LauraLaura Usai è una scrittrice milanese. Grande appassionata di lettura – attività che sponsorizza appassionatamente anche attraverso i social – lavora come copywriter e, dopo aver esordito col racconto "Gli occhi del disinganno" (2017), ha scalato le classifiche di vendita Amazon col romanzo fantasy "Il segreto della curatrice", cui ha fatto seguito l’altrettanto fortunato "La donna senza nome" (2021). Apprezzata per la sensibilità descrittiva e per l’acume narrativo, ha inoltre pubblicato il racconto "Maite" (2020) e il romanzo storico "L’eredità di Christine" (2021).

Hester appears to have it all - marriage, a nice home, three children and a stimulating job.But it is not enough. For no matter how much she and her husband earn, she spends more.Driven by a desire to be loved by his mother, young Paul starts betting on the horses with the family's gardener.He wins, wins and just keeps winning. But, as quickly as he hands her the money, Hester has splurged it away.Then, as Derby day approaches, the spooky secret of Paul's endless run of luck is revealed.As tragedy beckons, will Paul win his mother's love?This book is perfect for fans of Edgar Allan Poe and Ernest Hemingway.It was made into the 1949 fantasy film 'The Rocking Horse Winner', starring John Howard Davies, Valerie Hobson and John Mills.DH Lawrence (1885-1930) was an English writer and poet.He was at the centre of a great deal of controversy during and after his life, with the explicit nature of some of his novels leading to censorship and protests.Many critics admired his imaginative and deeply descriptive style, though.Among his best-known novels are 'Sons and Lovers', 'Lady Chatterley's Lover', 'The Rainbow' and 'Women in Love'.

‘Moving the Mountain’ (1911) is a novel by American feminist and writer, Charlotte Gilman. It is the first book of her classic utopian feminist trilogy that includes ‘Herland’ (1915) and ‘With Her in Our Land’ (1916).After suffering from memory loss due to an accident during his trip to Tibet at the age of 25, John Robertson is eventually found by his sister Nellie thirty years later.She helps him recover his memory, but on returning home to America, John is shocked to discover that much has changed and women are now emancipated. Can he learn to accept equality of the sexes and that the misogynist views of his youth no longer exist?Readers looking for a utopian twist on Margaret Atwood's ´The Handmaid's Tale´ will love ´Moving the Mountain´!Charlotte Perkins Gilman, also known as Charlotte Perkins Stetson (1860-1935), was an American feminist, writer, publisher and advocate for social reform. She wrote novels, short stories, poetry, and nonfiction, and has served as a role model for future generations of feminists.She is best remembered for her semi-autobiographical short story, ‘The Yellow Wallpaper’ (1899), which she wrote after suffering a severe bout of post-childbirth depression.Other notable works include her feminist utopian trilogy, ‘Moving the Mountain’ (1911), ‘Herland’ (1915), and ‘With Her in Our Land’ (1916). Gilman also published a collection of poems addressing women’s issues, called ‘In This Our World’ (1993).

Jaki jest sposób na szczęście dla samotnej, melancholijnej marzycielki? Czy romans z poznanym niedawno mężczyzną to recepta na nudne małomiasteczkowe życie i faktycznie nic zobowiązującego? Pozory z reguły mylą...Milena ma babcię, brata i rudego kota. Ma też etat w przedszkolu jako nauczycielka i stare mieszkanie z niemodnymi meblami i przerdzewiałą wanną na czterech nóżkach. Żyje w małym miasteczku, gdzie życie toczy się wolno i sennie. Sama Milena też wydaje się być nudna, ze swoimi skłonnościami do zasmucania się, bladą cerą i cynizmem w szarych oczach. Jest cicha, melancholijna, poniekąd trochę dziwna. Nie ulega emocjom ani wzruszeniom. Nie zwraca uwagi na przyziemne rzeczy. Nie jest ani zbyt kobieca, ani zbyt kochliwa. Przynajmniej do czasu, kiedy nie robi najbardziej szalonej rzeczy w swoim życiu i nie ląduje w łóżku z facetem, którego prawie nie zna.Magdalena Kalisz - autorka powieści obyczajowej dla kobiet pod tytułem ,,Nic zobowiązującego" wydanej w 2017 roku.

Miksi jätämme unelmamme?Miten päädymme tyytymään toisarvoiseen?Milloin tulevaisuus kääntyy menneisyydeksi?Eva Lönnbladin ja Sanna Maari Tyystin novellit huokailevat tummia sävyjä arkisen keveästi. Menetysten melankolia ja elämän onttous piirtävät tragikoomisen naisgallerian ajankulun rattaistossa.Teoksessa Ja sitten heitä ei enää ole luopuminen on läsnä tavallisen tutuissa tilanteissa, hotellin aulabaarissa, rantasaunan lauteilla, lääkedosetissa, kirkon seinistä kimpoilevassa virressä, taksin takapenkillä ja pesukoneen kirjopesuohjelmassa. Elämä lipuu hiljalleen ohi ja me seuraamme sivusta.Riittääkö se?"Hän liukui veteen ja veti pitkiä vetoja, käynnisti koneen. Suuren kiven jälkeen hän pyörähti selälleen. Hän soljui tyynen pinnan halki vaivatta ja äänettömästi, vatsa ja rinnat valkeina saarina, korvat täynnä veden hiljaisuutta. Taivas oli teltta hänen yllään, puiden latvoihin sidottu. Hengitys kulki itsestään ja kannatteli. Hän antoi kaiken muun olla.""Ja sitten heitä ei enää ole" on Eva Lönnbladin ja Sanna Maari Tyystin novellikokoelma. Teos on syntynyt kahden media-alan moniosaajan yhteistyöstä ja ystävyydestä.

Co zrobić, gdy najbliższy przyjaciel daje ci szansę na drugie życie, twierdząc, że szlachetny cel uświęca środki? Jak daleko można się posunąć, by znów przeżyć młodzieńcze lata i osiągać kolejne szczeble politycznej kariery?73-letni Michał Jurski, właściciel wielkiego koncernu nagle dowiaduje się, że jest śmiertelnie chory i zostało mu niewiele czasu na uporządkowanie spraw majątkowych. Ratunkiem dla biznesmena jest nielegalny przeszczep jego mózgu do ciała młodego dawcy, który proponuje mu znajomy lekarz. Gdy operacja się udaje, Michał Jurski znów staje się zdrowym, 23-letnim mężczyzną, lecz odtąd musi podawać się za Juliana Podhoreckiego - studenta, którego ciało otrzymał. Niestety śmiały eksperyment medyczny pociąga ze sobą fatalne skutki - z czasem mózg operowanego przedsiębiorcy zaczyna płatać mu figle i utrudnia ocenę tego, kim tak naprawdę się stał...Przed tobą kipiąca od emocji powieść sensacyjna o drugiej szansie na życie, nieetycznych decyzjach i nieczystej grze politycznej. Lektura skłania do cennych refleksji nad hierarchią wartości, może motywować do celebracji każdego dnia życia, jaki los nam zsyła.Andrzej Sikora to autor pełnej mocnych wrażeń powieści sensacyjnej pod tytułem ,,Drugie życie", wydanej po raz pierwszy w 2010 roku przez polskie wydawnictwo Novae Res.

„Но като нямаше нито един, който да милее за нея, който да я закрили, всички я имат за смях в уста си...".Душата на Елена се терзае. Неделя е и всички млади моми бързат да се нагласят за хорото. Не и Елена, която вече не е така млада и често буди присмех в останалите моми и момци. Сърцето ѝ е празно, домът ѝ е пуст. Селото се весели, а Елена тъжи. Но в миг нещо пробужда надежда и радост в сърцето на девойката. Ще познае ли тя най-сетне щастието?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

От Освобождението, към сръбско-българската война, през „Последният ден на XX век", „Гранична хижа и други разкази" е „Разходка из историята" на България във въстания, войни, победи и загуби, на българина в нищета, но и богатство, подем, но и упадък. Сборникът ни прави част от живота на отделния човек, а епохата, следосвобожденските разочарования, редуващи се с надежда и хъс за промяна са едновременно и фон, и главен участник в съдбите на българите.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Животът на Любица и Иван Гойчев вече не върви така гладко. Любица е потопена в любовните романи, обрисуващи идеалните любвеобилни и ласкателни мъже, и все повече се отдръпва от своя собствен Иван, в когото не открива и частица от нежността, за която се пише в книгите ѝ. Иван научава, че пиесата „Куклен дом" от норвежкия драматург Хенрик Ибсен ще се поставя на сцена и решава да зарадва своята мила Любица. След пиесата отношенията им се променят. Дали героинята от „Куклен дом" Нора вдъхновява Любица да запази семейството си или за Иван предстоят още по-тежки дни?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Julmankoominen tarina arkipäiväiseksi muuttuneesta väkivallasta ja elämän epävarmuuksista.On perhe, Veli, Sisko ja äiti. Isäkin oli, ja on muistoissa yhä. On riitoja, alkoholia, mielenterveysongelmia, kovia otteita ja kipeitä ajatuksia. On epätoivoinen tarve kuulua johonkin, rakastaa jotakuta, muuttua tai muuttaa jotain. Mutta kun väkivalta on rutiininomaista ja tullut jo osaksi tuttua arkea, voi toisenlaista elämää olla vaikeaa edes hahmottaa.Perhe on monitasoinen, traaginen ja koominen romaani väkivallasta, parisuhteesta, erosta, lapsuudesta ja vanhemmuudesta. Se kuvaa rosoisen elämän pieniä iloja, vaikeuksien rikkomaa arkea sekä aikuiseksi kasvamista silloin, kun ympäristö ei tarjoa siihen onnellista mallia.Marikki Piirtola on suomalainen kirjailija ja kuvataiteilija. Piirtolan harrastuksiin kuuluvat avantouinti ja sauvakävely, ja kirjoittamalla hän tekee matkoja menneisyyteen ja tulevaisuuteen. Hänen tuotantonsa sisältää sekä romaaneita että näytelmiä, runoja ja sarjakuvia.

Suurta rakkautta ja suuria menetyksiä San Franciscossa.Minnie Grant on ystävänsä esiliinana golfkentällä, kun hän tapaa Raymond Gordonin. Nuori nainen ja varttuneempaan ikään ehtinyt mies ystävystyvät, mutta tunteet syvenevät nopeasti ja pian Minnie ja Raymond jo vihitään. Heidän liittoaan ei oteta vastaan pelkästään ilolla, ja tuoreen avioparin ympärillä riittää epäilijöitä. Onko Minnie vain Raymondin rahojen perässä? Voiko nopeassa tahdissa edennyt suhde olla todellista rakkautta?Kun aurinko paistaa kirkkaimmin, tuntuvat tummat pilvet sitä synkemmiltä. Raymondilla on nimittäin salaisuus, ongelmia terveytensä kanssa, joista hän ei ole Minnielle puhunut. Varmalta näyttänyt tulevaisuus on äkkiä huteralla pohjalla, ja itse kunkin on pohdittava tunteitaan. Miten käy Minnien vaikeassa tilanteessa?Sairaala San Franciscossa on kirjasarja täynnä tunnetta! Alunperin 1980-luvulla julkaistut romanttiset tarinat liittyvät sairaalamaailmaan – ja tohtori Stefan Frank pääsee todistamaan monia jännittäviä rakkaustarinoita.Tuija Lehtinen (s. 1954) on rakastettu kirjailija, joka on tunnettu erityisesti nuortenkirjoistaan. Uransa alkuvuosina hän kirjoitti myös Kolmiokirjan romanttisia lukemistoja.