В сянката на кипарисите

Времето е забавило ход, затаило дъх. Единствен събеседник е останал кипарисът. Единствено сянката му подслонява душата на скитника, споделя мечтите и бляновете му, изслушва мъките му. Житейският път е дълъг, препятствията, но и радостите са безбройни, спомените остават, други избледняват. Равносметката е трудна, но „В сянката на кипарисите" душата намира пристан.
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.