Poetry / Poems

„Guð fylgi ykkur strönd af strönd.Vér stráum kveðjum yfir sæinnog leggjum íslenzk ljóð í blæinn,sem ber þau yfir ykkar lönd.”Sagnir, ævintýr og dýrasögur er samansafn ljóða, smásagna og annarra texta eftir Jón Trausta (1873 - 1918). Í þessu textasafni eru t.d. bókadómar eftir hann. Textasafnið hentar sérstaklega bókmenntaunnendum og gefur góða innsýn inn í sögu íslenskra bókmennta.Jón Trausti er skáldanafn Guðmundar Magnússonar. Hann ólst upp við fátækt hjá foreldrum sem voru í Húsmennsku. Eftir fermingu lærði hann prentiðn og í kjölfar þess fékk fátæki sveitadrengurinn fjölmörg tækifæri. Hann gaf út sína fyrstu ljóðabók árið 1899 og átti farsælan feril sem rithöfundur en sumir telja hann vera fyrsta metsöluhöfund Íslands. Árið 1918 var Guðmundur meðal þeirra 484 Íslendinga sem létust úr spænsku veikinni.

Efter at Jess Ørnsbo havde vakt opsigt med sin debutbog "Digte", kom i 1964 den svære to'er,"Myter". Bogen blev imidlertid straks genstand for hyldest og ophedet debat i sin samtid.Især på baggrund af denne bog blev forfatteren indskrevet på linje med Klaus Rifbjerg i den tradition, der blev kendt som konfrontationsmodernismen.Digtene er da også én lang række af provokerende, hæsligt-skønne og benhårde fremstillinger af det, som forfatteren opfatter som almindelighedens brutalitet.Jess Ørnsbo (1932-2019) var en dansk digter og dramatiker, som udgav en lang række bøger og skuespil i en grotesk og revsende stil. Han debuterede i 1960 med ”Digte” og kom siden til at stå som repræsentant for konfrontationsdigtningen på linje med Klaus Rifbjerg. Teaterstykkerne findes samlet i ”14 spil for løst publikum” (1987) og ”8 ulige spil” (1998). Blandt de mest kendte digtsamlinger er ”Hjertets søle” (1984) og ”Tidebogen” (1997). Ørnsbo vandt en lang række priser for sit virke, bl.a. Aarestrup Medaljen (1982), Det Danske Akademis Pris (1984) og Danske Dramatikeres Hæderspris (1989). Han var gift med forfatteren Dorit Willumsen.

„Nú er æskunnar draumalíf eytt,nú mig alvaran kveður til starfa,ég skal vinna á vegum hins þarfa,nú er útsýnið alltsaman breytt.”Í bókinni ljóðmæli er að finna þrjár ljóðabækur Jóns Trausta, fyrsta metsöluhöfund íslands. Heima og Erlendis (1899), Finnur Jötunn (1900) og Kvæðabók(1922). Ljóð hans höfða til allra unnenda íslenskrar tungu og bókmennta, ljóðin fjalla um heimþrá, ást, látna vini, nátturu, árstíðir og svo mætti lengi telja.Jón Trausti er skáldanafn Guðmundar Magnússonar. Hann ólst upp við fátækt hjá foreldrum sem voru í Húsmennsku. Eftir fermingu lærði hann prentiðn og í kjölfar þess fékk fátæki sveitadrengurinn fjölmörg tækifæri. Hann gaf út sína fyrstu ljóðabók árið 1899 og átti farsælan feril sem rithöfundur en sumir telja hann vera fyrsta metsöluhöfund Íslands. Árið 1918 var Guðmundur meðal þeirra 484 Íslendinga sem létust úr spænsku veikinni.

Hér er að finna ljóðleik í fimm sýningum. Sögusviðið er Skálholt og Bjarnarnes á fyrri hluta 15. aldar. Teitur Gunnlaugsson, Þórdís eiginkona hans, spákona, hjúkrunarkona ásamt ýmsum persónum sem við koma Skálholti eru þátttakendur í ljóðsögunni. Í þessu verki ber þess mikið merki hvað Jón Trautsi var laginn við að skapa sögur í gegnum fjölbreytt form bókmennta.Jón Trausti er skáldanafn Guðmundar Magnússonar. Hann ólst upp við fátækt hjá foreldrum sem voru í Húsmennsku. Eftir fermingu lærði hann prentiðn og í kjölfar þess fékk fátæki sveitadrengurinn fjölmörg tækifæri. Hann gaf út sína fyrstu ljóðabók árið 1899 og átti farsælan feril sem rithöfundur en sumir telja hann vera fyrsta metsöluhöfund Íslands. Árið 1918 var Guðmundur meðal þeirra 484 Íslendinga sem létust úr spænsku veikinni.

„Поточето кристално ръмолешев зелената гора, а ти,до мен седнала, тихо ми шептеше:–Възпей, поете, тия красоти."„Дисонанси" е цикъл от стихосбирката „Звукове", а самото му заглавие говори за разнородността в темите, вълнували писателя по това време. Възхвалата на природата, възхищението от красотата, опиянението от любовта в контраст на погубените животи, пропиляната младост, човешката греховност и смъртта. „Дисонанси" е пъстра картина на реалността – някога в светли тонове, друг път в мрачни и тъмни.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Борба и други стихотворения" е стихосбирка, включваща едни от най-първите публикувани стихотворения на Вазов като „Борба" и „Дунав" в годините преди Освобождението. Вазов пътува, прекарва време в Румъния, среща се с български емигранти, попива от патриотизма и борбеността на Ботев, с което събужда гражданското си чувство и с родолюбие пише за страната си, за нейната природа, за народа и за вярата.„Виждам, виждам родний край,виждам го, не е далече,да вървим, другари, вече,че сърце тупти, не трай."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Детенце хубаво, пиленце любаво", знаеш ли кой е овчарят, коя е жетварката, кои са орачите? Учило ли си за звездиците на небето или златото в полето? Очакваш ли Коледа или Великден с нетърпение? А какво си спомняш за Бъдни вечер? Било ли с в Търново или Пловдив? А чело ли си за Дунав и Вардар? Искаш ли да научиш повече за твоето мило отечество България? Да четем заедно.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век.Контрастът между „...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и „Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката „Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Избавлението е възможно, а свободата е близо. Новата 1878 година носи надежда и вяра, че вековното робство и потисничество ще отстъпят пред несломимия български дух.„Свободата се смейкат слънце от възтокаи скоро ще огрейземята ни широка."Българи и руснаци застават рамо до рамо в боя, жертвайки се в името на по-добро бъдеще. Правдата възтържествува, потъпканият и поробен народ възкръсва, а чрез стихосбирката „Избавление" можем да усетим емоцията, несигурността, плахата радост на едни българи, на които предстои да познаят друг живот – свободния.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед."Стихотворенията на Иван Вазов пленяват нас, читателите, и ни пренасят в омайни гори, споделят ни любовни трепети, правят ни съпричастни с душевни терзания, връщат ни в миналото и за миг ни потапят в свят, по-различен от нашия. Не задължително по-добър, но по-различен. Изданието „Неиздавани приживе стихотворения" ни дава възможност да се насладим на едни от по-малко познатите, но не по-малко обичани произведения на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Българският живот, българската природа, битките, пораженията, победите, обичта, спомените, родината – една малка част от нещата, за които знаем далеч повече благодарение на Вазов. „Под нашето небе и други стихотворения" отразява Вазовото съвремие, с плам, обич, възхита Вазов пише за природата, за звездите, планините и реките, пише за смелите български войници, с тъга говори за Македония, с любопитство разказва за научните открития, с вълнение ни прави част от откриването на Народния театър. България след Освобождението се променя, а благодарение на Иван Вазов, ние ставаме свидетели.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Romances recoge toda la obra del poeta español Luis de Góngora adscrita a este tipo de poesía: poemas en versos octasílabos con rima en los pares, con temas que van desde la mitología hasta el juego de palabras con puro carácter lúdico.Luis de Góngora es un autor nacido en Córdoba en 1561 y fallecido en 1627. Poeta y dramaturgo, su obra alcanzó tanta fama que su estilo se convirtió en propia corriente literaria: el gongorismo, también llamado culteranismo. Es conocida su enemistad con el también poeta Francisco de Quevedo, y las batallas de versos a cual más hiriente entre ambos. Sin embargo, más allá de polémicas, su obra queda como una de las cumbres de la poesía y el teatro español universal.

Gustaf Munch-Petersens digtning er både eksplosiv og ekspressiv. "Det underste land" består af to hoveddele, hvoraf den første former sig som en længere komposition med et episk forløb. Vejen fører mod et andet, utopisk sted, i et tæt og malende sprog. Digtsamlingens anden del bærer titlen "Siciliansk" og udgøres af fem digte, der alle kredser om en rejse til Sicilien. Her blandes stemningsbeskrivelser legende let med en kritik af social undertrykkelse.Gustaf Munch-Petersen var et søgende menneske. Efter afbrudte filosofi- og psykologistudier i København arbejdede han i Grønlands kryolitminer. Senere studerede han zoologi samt kunst- og religionshistorie i Lund, og sideløbende udviklede han sin særlige surrealistiske stil som forfatter. Hans uro voksede, jo mere han lærte, og Munch-Petersen fandt det vanskeligt at forene sin umiddelbart idylliske tilværelse med en verden i flammer. I 1938 meldte han sig til Den Internationale Brigade, hvor han i 1938 faldt i den spanske borgerkrig. Gustaf Munch-Petersen blev kun 26 år gammel.

¿Quién fue realmente Pablo Neruda?¿Fue un poeta extraordinario que llevaba las cuestiones del amor y de la política a un lenguaje sencillo, de una belleza inquietante? ¿Fue en cambio un poeta convencional pero con muy buenas conexiones?¿Neruda fue ante todo un funcionario cultural de la burocracia de la URSS, cómplice de los crímenes del estalinismo? ¿O era un hombre comprometido con las causas sociales, que murió de tristeza y cáncer tras el golpe de Pinochet?Este hombre que había nacido en Chile, el autor de los versos románticos más repetidos entre las y los adolescentes de su época, fue el mismo que en su autobiografía confesó haber violado a una muchacha ceilanesa mientras era diplomático.Cada vez se hace más difícil componer una imagen única de Neruda. Un buen motivo para repasar su vida.Este audiolibro está narrado en español latino

"Interessen for hjemstavnen øges gennem fravær, og jo ældre man bliver, des stærkere vokser den. Således er det i hvert fald gået mig. Personer og situationer fra barndommens og ungdommens år har tegnet sig for mig i stedse tydeligere former, og jeg har i de senere år prøvet at skildre disse i vers, skrevet på hjemstavnsmålet."Bornholmer og forfatter K.H. Kofoed har samlet en lang række gamle bornholmske sange, som er blevet sunget på Bornholm igennem umindelige tider. Sangene er forsynet med noder og forklaringer af, hvordan de forskellige ord og bogstaver skal udtales. Bogen er en enestående samling af den usædvanlige bornholmske kulturskat, som er så særegen for øen.Samlingen udkom første gang i 1932.Kristian Hansen Kofoed (1879-1951) var en dansk politiker, lærer og forfatter. Han blev født på Bornholm og bevarede stor tilknytning til sin fødeø livet igennem. K.H. Kofoed var finansminister for Det Radikale Venstre fra 1942 til 1943 og modtog i løbet af sit liv en række hædersbevisninger heriblandt Storkors af Dannebrogsordenen, Fortjenstmedaljen i guld og Dannebrogordenens Hæderstegn. Som forfatter er K.H. Kofoed særligt kendt for sit fem binds store værk om Bornholms politiske historie fra 1848 og op til 1936.

Skystriber svæverforan en blegblå himmel,og blommer fylder min mundmed smagen af byger og sol.Hvorfor denne dæmpede lykke,skønt dyrearter bli’r dræbt,og depoter fyldes med giftgas?Er det netop, fordi en mikrobekan puste min lykke omkuld?Vagn Predbjørn Jensens "Den truede lykke" indeholder 17 korte digte, der er blevet til i sommerens sydlandske varme under et ophold på klostret San Cataldo ved Amalfi i Italien. Digtene udkom første gang i 1990.Vagn Predbjørn Jensen (1936-2006) var lærer og forfatter. Han begyndte at skrive i en alder af 19 år, men først i en alder af 44 begyndte han at henvende sig til forlagene med sine tekster. Han debuterede i 1983 med "Tårnet i Atlantis".

El sueño de San Juan es una obra dedicada al Sagrado Corazón de Jesús. El volumen, publicado en 1882, tuvo una versión bilingüe en catalán y castellano. El corazón de Jesús se creó como símbolo de amor y entrega total del hijo de Dios y Verdaguer le dedica todo el libro a su figura. La obra tuvo un relativo éxito gracias al fomento, promovido por la Iglesia, de la devoción hacia el Sagrado corazón de Jesús.Jacint Verdaguer (1845-1902) fue cura y uno de los principales impulsores de la poesía catalana del siglo XIX. Con diez años ingresó en un seminario, donde cursó sus estudios eclesiásticos. En 1965 participó en sus primeros Juegos Florales y ganó dos premios. Verdaguer es uno de los máximos exponentes del Renacimiento catalán y el romanticismo que predominaba en la época. Igual que autores coetáneos, Verdaguer perseguía la modernización y la recuperación de la lengua catalana. Murió en 1902, enfermo de tuberculosis.

Opera prima de Juan Meléndez Valdés en una oda poética al amor, el ambiente campesino y la vida. En los versos de este primer poemario, un joven llamado Batilo recita sus experiencias amorosas en versos jocosos y vitales. La belleza de la lírica de Meléndez brilla gracias a la claridad de sus pensamientos y reflexiones, que se transmiten en los versos de una poesía con aires renacentistas.Juan Meléndez Valdés (España, 1754 - Francia, 1817) fue poeta y jurista. Dedicó su energía a ambas profesiones por igual desde el principio: mientras estudiaba leyes en la Universidad de Salamanca, escribía sus primeros versos. Es autor de varias obras poéticas y teatrales. Sus pocas obras narrativas fueron ensayos como el Discursos forenses.

"Det er som om du lige er vågnet,min elskede. Du er et fantom i gaden,en smeltet tiger i eftermiddagssolenog der står palmer om dig, og luftensuser.Og som af et bad i en grøn sø er dithår fugtigt og ivrigt og dine øjnedet skæreste græs.""Ønskeøjne" foregår på to tidsplaner, i et nutidigt landskab og på et teater for flere hundrede år siden, hvor sproget, passionerne og møder mellem mennesker tilsyneladende er anderledes. Men kun tilsyneladende, for lidenskaben brænder lige stærkt, dengang som nu."Ønskeøjne" udkom første gang i 1988.Juliane Preisler (f. 1959) er en dansk forfatter og digter. Hun debuterede i 1983 med digtsamlingen "Uden" og har sidenhen udgivet en lang række bøger. Juliane Preisler er uddannet magister i litteraturvidenskab og har ved siden af virket som forfatter blandt andet arbejdet som oversætter samt litteraturanmelder for Dagbladet Information. I løbet af sin karriere har Juliane Preisler modtaget flere prestigiøse priser og legater, herunder Klaus Rifbjergs debutantpris for lyrik, Edith Rode Legatet samt Statens Kunstfonds livsvarige ydelse.

Una colección poética que refleja la sociedad costumbrista de la Galicia rural del siglo XIX. La obra está muy influenciada por las cántigas populares de la zona. La intención de Rosalía era reivindicar la belleza de Galicia, de sus gentes y paisajes, de sus costumbres y sus amores. De su lengua. Es una poesía intimista a veces, alegre y fresca otras.Rosalía de Castro (Galicia, 1837 – 1885) fue poetisa y novelista española. Es considerada una de las figuras esenciales en el Rexurdimento gallego gracias a su aportación literaria en el idioma, como su Cantares gallegos: le otorgó un prestigio a la lengua que no tenía. Una de las precursoras de la poesía española moderna. En la actualidad, su obra sigue despertando mucho interés, tanto para estudiosos como para lectores, y sus obras han sido traducidas a varios idiomas, como el francés, el alemán o el ruso.

Repaso académico del escritor y aventurero español Ciro Bayo al género del romancero tradicional argentino, también llamado romancerillo rioplatense, un género popular folclórico argentino de transmisión oral-cantada muy popular por si época. En él, el autor analiza tanto orígenes como distintas versiones de los temas más emblemáticos del género.Ciro Bayo y Segurola, nacido en Madrid en 1859, fue un escritor y aventurero español. Bohemio y despreocupado, luchó en las guerras carlistas, fue hecho prisionero y posteriormente liberado, recorrió buena parte de España y de los continentes europeo y americano, tanto a caballo como a pie; hazañas que recogió en su obra novelada y ensayística. Trazó buena amistad con escritores de la época como Pío Baroja. A día de hoy se le considera uno de los pioneros de la literatura de viajes, ascendente directo de Kapuscinski o Manu Leguineche.

„Какво пее планината" е възхвала на природата и всичките нейни проявления. Природата е дом на гората, на птиците, на животните. Тя приютява и стихии, и бури. Природата дава живот и самата тя е жива. Усмихва се чрез слънцето, но и се сърди чрез бурите. Природата е навсякъде. Тя ни съпътства, става свидетел на радостите, но и на мъките ни. Окуражава ни със слънчев лъч, укорява ни с гръмоносна буря. Планината пее. А ние чуваме ли я?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Помни ли българинът от XXI век какво е родолюбие? А какво са сторили дедите му?„Аз съм българче и други стихотворения" е своеобразен урок по история за разпада на Османската империя, Първата световна война, Битолското настъпление и редица други битки, на чиито фронт е заставал българинът смело и безкористно. „Аз съм българче и други стихотворения" припомня защо българинът трябва да е горд с България.„Що кара българина в кървави сражения?Крила и мощ му дава в опасности, лишения -Да фърка към смъртта през планини, през снягове,да става ураган и лъв щом види врагове -С победи да краси все нови епопеята?- Идеята."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„С тиран борба почнахме усилна и велика,и кат един потънал във бурний океан,вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:"Европо! Дай ръка си - и аз съм отърван!""Априлското въстание е отминало, а поражението е факт. Разочарованието е неизмеримо, мъката – необхватна. Надеждата е потъпкана. България има нужда от подкрепа, българинът има нужда от кураж. А Европа мълчи. Европа е безразлична и измолената ръка не е подадена.„Нали били сте друг път и вий в такваз несгода?И за свобода лели сте кървави реки?Нали и днес високо сè викате: свобода!А що към нас са ледни тъй вашите души?"Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Ще стигнем ли до там, не зная;но сладко ми е да мечтая,да тичам мислено на ловза слънце и любов."„Люлека ми замириса и други стихотворения" ни прави съпричастни с душевните терзания на Иван Вазов, с неговите спомени, любови, разочарования и размишления. Поетът ни споделя за мъката си по изгубения приятел Константин Величков, за любовта си към Евгения Марс, разказва ни за новото поколение на България, за младежите, за техните „жажди, страсти, блянове".„Люлека ми замириса и други стихотворения" са страници от книгата на живота на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„И тъй душа ми, кат се побуни,гуслата грабвам, струните скъсвам"Певецът става борец за свобода. Струните са скъсани. Бунтовникът е готов да се жертва в името на България.„Пряпорец и гусла" е първата стихосбирка на Вазов, която той пише по време на престоя си в Букурещ. Революционери като Ботев и Стамболов го вдъхновяват и той посвещава стиховете си на българските борци, на въстаниците, подготвящи Априлското въстание и на тези дали живота си по време на всички опълчения. Опасността да бъде преследван от Османската империя е реална, но Вазов поема този риск в името на делото си.„Кураж, другари! Бог ще ни брани!Смърт на вековни, черни тирани!"Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Obra poética de hondo calado que nos llega de la mano de uno de los poetas más relevantes de América Latina: Basilio Belliard. Palabras vivas en las que pervive un rabioso grito contra el colonialismo, un sentido casi chamánico de experimentar la vida y una pluma certera y afilada que nos rasga la visión para que podamos penetrar más allá de lo evidente. Una colección poética contundente y reflexiva.Basilio Beliard es un poeta y ensayista dominicano. Ha participado en congresos y festivales literarios por toda Europa, América Latina y Estados Unidos. Su obra, traducida a varios idiomas, le ha valido un gran éxito tanto de crítica como de público. Se le conoce como uno de los valores más sólidos de las letras dominicanas.

"Vi kastes tilbage fra ham. Som lys.Alle bølger. Slår sig.Alle stemmer. Er allerede knækkede.Men hører det først. Lige efter.Al luft er blevet langsom, tung og kommet imellem.Vi kaster os ikke.Vi kender ham. Vi kender. Ham.Kender vi andre.End ham på vej i stuerne.Siddende. Liggende ned.Nej, ingen andre.Vi er ikke vi. Vi er ham.""Det tændte hus" består af en lang række digte i forskellig form, der alle kredser om den stormende forelskelse der kan slå benene helt væk under én. Alt opleves stærkere, og i stærkere farver. En eksplosion af sanser."Det tændte hus" udkom første gang i 1987.Juliane Preisler (f. 1959) er en dansk forfatter og digter. Hun debuterede i 1983 med digtsamlingen "Uden" og har sidenhen udgivet en lang række bøger. Juliane Preisler er uddannet magister i litteraturvidenskab og har ved siden af virket som forfatter blandt andet arbejdet som oversætter samt litteraturanmelder for Dagbladet Information. I løbet af sin karriere har Juliane Preisler modtaget flere prestigiøse priser og legater, herunder Klaus Rifbjergs debutantpris for lyrik, Edith Rode Legatet samt Statens Kunstfonds livsvarige ydelse.

"Hastigt gennem årenes senere sengetid. Længeredrømme-aftner og blidere viljekast. Bedøvelses-glæder iblå bortførelse. At sparke til bolden eller lade den rosahimmel falde. Synlige udfald – med kvindehår og linie-lemmer.Vokse sig større i søvnen. Mod den midterste del afnatten. Mod onde drømme og andre voxne."Digtene i samlingen "Uden" rummer dybe og skræmmende følelser såvel som blide og drømmende hemmeligheder gemt i den inderste afkrog af sindet. Digtsamlingen, som udkom i 1983, er Juliane Preislers litterære debut, og allerede med den slog hun sin position fast som en enestående og stærk stemme inden for moderne dansk poesi.Juliane Preisler (f. 1959) er en dansk forfatter og digter. Hun debuterede i 1983 med digtsamlingen "Uden" og har sidenhen udgivet en lang række bøger. Juliane Preisler er uddannet magister i litteraturvidenskab og har ved siden af virket som forfatter blandt andet arbejdet som oversætter samt litteraturanmelder for Dagbladet Information. I løbet af sin karriere har Juliane Preisler modtaget flere prestigiøse priser og legater, herunder Klaus Rifbjergs debutantpris for lyrik, Edith Rode Legatet samt Statens Kunstfonds livsvarige ydelse.

„Лозенград! Начало славнона велика епопея,предвещанието гнявноза конеца на злодея!"Балканската война набира сила, а българите смелост да се опълчат на петвековния си враг. Лозенградската операция от 1912 год. поставя началото на битките срещу властващата на Балканите Османска империя. Вазов ни отвежда на бойното поле, разказва ни за героите, жертващи живота си в името на свободата и пламенно защитава българите и техните събратя от туркофили като Пиер Лоти. Войната е бич и напаст, но трябва да се проведе до нейния си край в името на нещо по-велико и ценно дори от хилядите дадени жертви – пречупването на „братското иго".Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.