Classic poetry / poems

”Et AftensukEnd blegrødt af SolenOg blankt ligger Vandet;I baaden en fiskerSees glide fra Landet.Hans Pjalter forskjønnesI Havfladens Speil –Der er Sølv om hans AareOg Guld i hans Seil.I Løvhytten sidder,Med Armene trindeOm Elskerens Nakke,En ung Elskerinde.Og drengen ved Brystet,Saa smilende rød,Er faldet i SlummerPaa Moderens Skjød.”Emil Aarestup er en af de største romantiske digtere, og han er bredt anerkendt for sine skønne kærlighedsdigte. Christian Rimestad har udvalgt nogle af Emil Aarestups smukkeste digte om kærlighed og erotik og forsynet bogen med et forord om den store digter og hans nyskabelse inden for dansk poesi.Bogen udkom første gang i 1922.Christian Rimestad (1878-1943) var en dansk forfatter, digter, oversætter og litteraturkritikker. Han debuterede som digter i 1905 med digtsamlingen ”Aftnerne” og skrev foruden flere digtsamlinger en lang række bøger om litteraturhistorie. Christian Rimestad modtog både Otto Benzons Forfatterlegat og Drachmannlegatet.Emil Aarestrup (1800-1856) er en af de største danske digtere inden for romantikken, og han er anerkendt vidt og bredt for sin fornyende tilgang til den erotiske lyrik.

When Sophus’s grandfather died, he left behind an old encyclopedia with a mysteriously empty page. In this episode, Sophus talks about happens when we run out of words, as when the mind is made blank by old age or when our loved ones die and we grieve them in silence. Empty pages are a powerfully symbol. They can mark both an ending and a new beginning, they can represent hope as well as grief. Blank pages are everywhere, and surprisingly beautiful.Hosted and written by Sophus HelleSound editing by Simone Nystrup-LarsenEdited by Andreas Lindinger SaxildFind out more at sophushelle.com/monkeymindMonkey MindCombining wit and wisdom, silliness and seriousness, the podcast Monkey Mind by Sophus Helle takes the audience on a weekly jaunt through the jungle of the mind. Each episode throws a new and unusual light on the issues of everyday life—trees, typos, taxes, and much more besides—making the audience look again at a world they thought they knew. It tells stories that are designed to make the listener chuckle, then reflect, drawn from both the host’s own life and from the deep well of history.Sophus Helle is a writer, translator, and cultural historian. He is an expert in the Babylonian epic Gilgamesh and the ancient poet Enheduana.

Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:„Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица“, „ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Вчера настъпи нова година.Сухо и ледно срещнах я аз:както и тая, дето замина,нищо не носи ново за нас.“Равносметка на отминалото време, разочарование от пропиления Божи дар, поглед назад към житейския път и молитва към Бога за любов, търпение и милост. Годините след Освобождението са трудни за цяла България, а мъката на Иван Вазов се засилва от престоя му в Русия до 1889 год. Възхвалата е отстъпила място на горчивината, но духът на поета не е сломен. Той е жив и въпреки че страда, се и радва. Животът е пътуване и често след падението идва възходът - „успях живота тежки да съзря / пак мил и хубав... О, благодаря.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Звукове“ е стихосбирка, отразяваща крайни емоции, чувства, преживявания и разсъждения, повлияли Вазов в дългия близо десетгодишен период, обхващащ живота му в Пловдив, емиграцията в Русия и последвалото завръщане в родината. Съмнението се редува с вдъхновението и вярата. Тъгата отстъпва пред щастието и любовта. Мъката от падението и изгубените животи е изместена от патриотизма. „Звукове“, както и повечето други Вазови стихосбирки, дава отзвук на съвремието на автора, а читателите днес надникват в душата на един човек, живял в трудните години на битки, борби и въстания.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Луната светитихо отгоре,корабът плувапо синьо море.“През 1884 год. Иван Вазов се отправя на дълго пътуване към Италия, вдъхновен от културата, изкуството и историята на страната. Споделя своите впечатления и обрисува картина на недотам познатата страна и красотите, които има да предложи. Вазов посещава Неапол, Помпей, вулкана Везувий, разглежда вечния Рим, Ватикана, музеите, Колизеума. След това се прибира и пренася всички свои впечатления на лист хартия. Така ние днес можем да се насладим на стихосбирката „Италия“ и да я видим през очите на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България е свободна. Смелостта на българите е безгранична, дадените жертви са хиляди, но освобождението настъпва и надежда, радост и вяра си проправят път сред душите на изстрадалия народ. Но паметта не е дълга. Забвението обхваща политиците, признателността към освободителите отстъпва пред егоизъм, липса на родолюбие и алчност. Първите десетилетия след освобождението поставят българското самосъзнание и патриотизъм на изпитание, но чрез „Епопея на забравените“ Вазов припомня на българите защо трябва да се гордеят със страната си и увековечава велики герои като Левски, Каблешков, Бенковски и опълченците на Шипка.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Два ангела има у мене,различни по сила, наглед;единий се казва съмненье,а другий – безумен полет.“„Под върбите и други стихотворения“ е сборник със стихотворения, писани в годините между 1880 и 1892. Палитрата от емоции е богата, а Вазов се движи между младостта и старостта, любовта и самотата, възхищението от живота и оскърблението от мрачния земен път.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Nú er æskunnar draumalíf eytt,nú mig alvaran kveður til starfa,ég skal vinna á vegum hins þarfa,nú er útsýnið alltsaman breytt.”Í bókinni ljóðmæli er að finna þrjár ljóðabækur Jóns Trausta, fyrsta metsöluhöfund íslands. Heima og Erlendis (1899), Finnur Jötunn (1900) og Kvæðabók(1922). Ljóð hans höfða til allra unnenda íslenskrar tungu og bókmennta, ljóðin fjalla um heimþrá, ást, látna vini, nátturu, árstíðir og svo mætti lengi telja.Jón Trausti er skáldanafn Guðmundar Magnússonar. Hann ólst upp við fátækt hjá foreldrum sem voru í Húsmennsku. Eftir fermingu lærði hann prentiðn og í kjölfar þess fékk fátæki sveitadrengurinn fjölmörg tækifæri. Hann gaf út sína fyrstu ljóðabók árið 1899 og átti farsælan feril sem rithöfundur en sumir telja hann vera fyrsta metsöluhöfund Íslands. Árið 1918 var Guðmundur meðal þeirra 484 Íslendinga sem létust úr spænsku veikinni.

„Борба и други стихотворения" е стихосбирка, включваща едни от най-първите публикувани стихотворения на Вазов като „Борба" и „Дунав" в годините преди Освобождението. Вазов пътува, прекарва време в Румъния, среща се с български емигранти, попива от патриотизма и борбеността на Ботев, с което събужда гражданското си чувство и с родолюбие пише за страната си, за нейната природа, за народа и за вярата.„Виждам, виждам родний край,виждам го, не е далече,да вървим, другари, вече,че сърце тупти, не трай."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Детенце хубаво, пиленце любаво", знаеш ли кой е овчарят, коя е жетварката, кои са орачите? Учило ли си за звездиците на небето или златото в полето? Очакваш ли Коледа или Великден с нетърпение? А какво си спомняш за Бъдни вечер? Било ли с в Търново или Пловдив? А чело ли си за Дунав и Вардар? Искаш ли да научиш повече за твоето мило отечество България? Да четем заедно.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век.Контрастът между „...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и „Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката „Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед."Стихотворенията на Иван Вазов пленяват нас, читателите, и ни пренасят в омайни гори, споделят ни любовни трепети, правят ни съпричастни с душевни терзания, връщат ни в миналото и за миг ни потапят в свят, по-различен от нашия. Не задължително по-добър, но по-различен. Изданието „Неиздавани приживе стихотворения" ни дава възможност да се насладим на едни от по-малко познатите, но не по-малко обичани произведения на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

"Interessen for hjemstavnen øges gennem fravær, og jo ældre man bliver, des stærkere vokser den. Således er det i hvert fald gået mig. Personer og situationer fra barndommens og ungdommens år har tegnet sig for mig i stedse tydeligere former, og jeg har i de senere år prøvet at skildre disse i vers, skrevet på hjemstavnsmålet."Bornholmer og forfatter K.H. Kofoed har samlet en lang række gamle bornholmske sange, som er blevet sunget på Bornholm igennem umindelige tider. Sangene er forsynet med noder og forklaringer af, hvordan de forskellige ord og bogstaver skal udtales. Bogen er en enestående samling af den usædvanlige bornholmske kulturskat, som er så særegen for øen.Samlingen udkom første gang i 1932.Kristian Hansen Kofoed (1879-1951) var en dansk politiker, lærer og forfatter. Han blev født på Bornholm og bevarede stor tilknytning til sin fødeø livet igennem. K.H. Kofoed var finansminister for Det Radikale Venstre fra 1942 til 1943 og modtog i løbet af sit liv en række hædersbevisninger heriblandt Storkors af Dannebrogsordenen, Fortjenstmedaljen i guld og Dannebrogordenens Hæderstegn. Som forfatter er K.H. Kofoed særligt kendt for sit fem binds store værk om Bornholms politiske historie fra 1848 og op til 1936.

El sueño de San Juan es una obra dedicada al Sagrado Corazón de Jesús. El volumen, publicado en 1882, tuvo una versión bilingüe en catalán y castellano. El corazón de Jesús se creó como símbolo de amor y entrega total del hijo de Dios y Verdaguer le dedica todo el libro a su figura. La obra tuvo un relativo éxito gracias al fomento, promovido por la Iglesia, de la devoción hacia el Sagrado corazón de Jesús.Jacint Verdaguer (1845-1902) fue cura y uno de los principales impulsores de la poesía catalana del siglo XIX. Con diez años ingresó en un seminario, donde cursó sus estudios eclesiásticos. En 1965 participó en sus primeros Juegos Florales y ganó dos premios. Verdaguer es uno de los máximos exponentes del Renacimiento catalán y el romanticismo que predominaba en la época. Igual que autores coetáneos, Verdaguer perseguía la modernización y la recuperación de la lengua catalana. Murió en 1902, enfermo de tuberculosis.

Opera prima de Juan Meléndez Valdés en una oda poética al amor, el ambiente campesino y la vida. En los versos de este primer poemario, un joven llamado Batilo recita sus experiencias amorosas en versos jocosos y vitales. La belleza de la lírica de Meléndez brilla gracias a la claridad de sus pensamientos y reflexiones, que se transmiten en los versos de una poesía con aires renacentistas.Juan Meléndez Valdés (España, 1754 - Francia, 1817) fue poeta y jurista. Dedicó su energía a ambas profesiones por igual desde el principio: mientras estudiaba leyes en la Universidad de Salamanca, escribía sus primeros versos. Es autor de varias obras poéticas y teatrales. Sus pocas obras narrativas fueron ensayos como el Discursos forenses.

Помни ли българинът от XXI век какво е родолюбие? А какво са сторили дедите му?„Аз съм българче и други стихотворения" е своеобразен урок по история за разпада на Османската империя, Първата световна война, Битолското настъпление и редица други битки, на чиито фронт е заставал българинът смело и безкористно. „Аз съм българче и други стихотворения" припомня защо българинът трябва да е горд с България.„Що кара българина в кървави сражения?Крила и мощ му дава в опасности, лишения -Да фърка към смъртта през планини, през снягове,да става ураган и лъв щом види врагове -С победи да краси все нови епопеята?- Идеята."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„С тиран борба почнахме усилна и велика,и кат един потънал във бурний океан,вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:"Европо! Дай ръка си - и аз съм отърван!""Априлското въстание е отминало, а поражението е факт. Разочарованието е неизмеримо, мъката – необхватна. Надеждата е потъпкана. България има нужда от подкрепа, българинът има нужда от кураж. А Европа мълчи. Европа е безразлична и измолената ръка не е подадена.„Нали били сте друг път и вий в такваз несгода?И за свобода лели сте кървави реки?Нали и днес високо сè викате: свобода!А що към нас са ледни тъй вашите души?"Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

"Hist ligger Gulland i Østersø;Det maa jeg sige for sandt:I Verden findes vel ingen Ø,Der ligner en Snekke saa grandt.Baaden gynger paa Bølge."Frederik Bøghs episke digt "Valkyrien" fra 1861 åbner en dør ind til den nordiske mytologis skatkammer og fortæller den spændende historie om den smukke og iltre unge kvinde Alvilde og hendes forældres forsøg på at gifte hende bort. Digtet trækker på nogle af den nordiske mytologis store skikkelser som Odin og troldkvinden Trude.Frederik Bøgh (1836-1882) var en dansk forfatter, digter og litteraturanmelder ved Berlingske Tidende. Han omgikkes store kulturpersonligheder som H.C. Andersen og kunstnerægteparret Elisabeth og Jens Adolf Jerichau. I 1861 udgav Bøgh "Valkyrien. Et nordisk digt i tyve sange", som vakte stor opmærksomhed. Særligt H.C. Andersen var meget begejstret for digtet og havde store forventninger til Bøghs videre forfatterskab - disse blev desværre aldrig indfriet, eftersom Bøgh siden hen blot udgav forskellige smådigte.

Estragos de amor y celos es un texto teatral de corte romántico del literato Juan Valera. Nos narra de forma ficcionada la leyenda trágica del amor frustrado entre doña Urraca y el moro Tarfe, leyenda que también fue tratada por otros autores como Lope de Vega.Juan Valera fue un político y escritor español nacido en Cádiz en 1824 y fallecido en Madrid en 1905. Desarrolló su carrera diplomática en Washhington, Bruselas y Viena, puestos que compaginaba con su afición a las letras, tanto en novela como en ensayo. Suya es la inmortal obra costumbrista Pepita Jiménez, una de las más destacadas de la literatura española.

"Strækker et helt langt Liv ikke tilfor at bøde –!Saa er de ogsaa ubarmhjærtige Folk,disse Døde!Man kan jeg ikke vise den Kærlighed, man vil –kan man da vel?Nogle af Ens kræfter maa gaa med at pine og saare, slaa ihjel!"Gamle Fin Hauge ejer en ligkisteforretning, hvor hans og naboens børn ustandseligt render rundt og leger tagfat mellem kisterne. Her kommer de sørgende enker ind for at købe kister til deres mænd, og børnene hører med på deres samtaler med gamle Fin. Nogle af enkerne længes efter at følge deres mand i graven, mens andre nu står tilbage med en frihed, de aldrig før havde følt. Det svære er imidlertid at turde bruge denne frihed uden at føle skyld over for den afdøde mand."Den sidste Hauge" fra 1900 fortsætter, hvor Jenny Blicher-Clausens versroman "Violin" slap. Begge bøger handler om kvindens splittelse mellem rollen som en god kone og mor og ønsket om at leve et liv, hvor der er plads til at udfolde sig og udleve sine drømme.Jenny Blicher-Clausen (1865-1907) var dansk digter og forfatter. Hun begyndte at skrive allerede fra barnsben, og selvom hendes værker stilistisk tilhørte romantikkens litterære tendenser, var hun dybt optaget af det moderne gennembruds ideer om frigørelse og nytænkning. Blicher-Clausen udgav en lang række digtsamlinger og fik især med romanen "Inga Heine" fra 1898 en stor læserskare. Bogens tema er arbejdets rolle i kvindelivet, men fortællingen om hovedpersonens kærlighed til en gift mand står centralt. Blicher-Clausen bidrog desuden aktivt til datidens forskellige magasiner og tidsskrifter, og sammen med forfatterkollegaerne Laura Kieler og Johanne Schjørring redigerede hun et festskrift, der udkom i 1895 i anledning af Kvindernes Udstilling samme år.

‘Songs of Travel, and Other Verses’ is a collection of forty-four poems written in the last years of the life of renowned author Robert L. Stevenson. It is a wonderful collection with a wide range from love ballads to more pensive deliberations on time, being and mortality. Many poems are nostalgic retrospectives on his native Scotland, while others are set in his new home of Samoa. The word ‘Travel’ encompasses not just the physical movement of oneself, but also the internal journey we all take in our own lives. It is a beautiful collection of poetry, perfect for fans of Rupi Kaur’s ‘Milk and Honey’.Robert Louis Stevenson (1850-1894), was an author with a formidable legacy. You will be hard pressed to find anyone alive today who has not come across his work in one form or another. The brilliant mind behind ‘Treasure Island’ and the ‘Strange case of Dr Jekyll and Mr Hyde’, has had a profound impact on every aspect of entertainment to this day with his brilliant creations. Despite dealing with ill health all his life he was a prolific traveller, spending his later years in Samoa where he fought vigorously for the rights of the natives, earning their love and respect. R.L Stevenson was a character in his own right, passionate and adventurous, his spirit shines through in his work, from his novels to his travel guides. You simply owe it to yourself to experience his creations, he was a true titan of literature on whose shoulders we all stand.

‘New Poems, and Variant Readings’ represents the adoration for which Stevenson’s fans have for his work. This collection of dozens of poems has been painstakingly gathered piece by piece by his fans from individual collectors the world over to create this book.They are incredibly personal, insightful and intimate looks in to the life of this legendary author, with the love poems in particular being a stand out attraction. These pieces were created over many years, and kept safe by Stevenson across his many globe-trotting travels, yet never published in his lifetime.For fans of Stevenson this collection gives an incredible insight in to the mind of one of history’s best writers while allowing you the chance to revel in one of literatures best kept secrets.Robert Louis Stevenson (1850-1894), was an author with a formidable legacy. You will be hard pressed to find anyone alive today who has not come across his work in one form or another. The brilliant mind behind ‘Treasure Island’ and the ‘Strange case of Dr Jekyll and Mr Hyde’, has had a profound impact on every aspect of entertainment to this day with his brilliant creations. Despite dealing with ill health all his life he was a prolific traveller, spending his later years in Samoa where he fought vigorously for the rights of the natives, earning their love and respect. R.L Stevenson was a character in his own right, passionate and adventurous, his spirit shines through in his work, from his novels to his travel guides. You simply owe it to yourself to experience his creations, he was a true titan of literature on whose shoulders we all stand.

‘Maud and Other Poems’ is a collection of eight poems, including the famous ‘The Charge of the Light Brigade.’Through his works, Tennyson explores a range of subjects, such as love, death, marriage, regret, God, and war.The title poem follows the narrator’s love for Maud, from its initial unsteadiness to its all-consuming passion. Tennyson’s poetic skills move the poem from wistful lament to hot-blooded action.A superb read for fans of one of the greatest poets of all time.One of the most popular and prolific poets of the Victorian age, Alfred Tennyson (1809 – 1892) was born in Lincolnshire. The son of a rector, he was one of 11 children. The size of the family meant that Tennyson was educated at a local grammar school in order to reduce expenditure.At the age of 18, Tennyson was accepted into Trinity College, Cambridge. There, he befriended the poet, Arthur Hallam, and was awarded the Chancellor’s Gold Medal for one of his earliest works, ‘Timbuktu’.During his career, Tennyson wrote over 100 poems, including ‘In Memoriam A.H.H.’, ‘The Charge of the Light Brigade’, and ‘Crossing the Bar’.

In 'Bloemen mijner lente' brengt Karel Lodewijk Ledeganck een ode aan zijn idolen.De Vlaamse dichter werd geïnspireerd door de bekende dichters Bryon, Lamartine en Schiller. De dichtbundel zou eerst een verzameling worden met vertalingen van het werk van deze bekende dichters. Ledeganck bedacht zich echter en besloot om zijn eigen gedichten te schrijven. Gedichten in het licht van de Franse en Britse romantiek. Het gedicht met de titel 'Zegeprael van 's lands onafhanglykheid: Lotbestemming des Vaderlands' werd in 1834 bekroond met de eerste prijs in een schrijfwedstrijd georganiseerd door de toenmalige minister van binnenlandse zaken.Karel Lodewijk Ledeganck (1805-1847) was een Vlaamse rechter en dichter. Hij schreef meerdere dichtwerken en vertaalde teksten. Ledeganck maakte zijn doorbraak met de dichtbundel 'Bloemen mijner lente'. De dichter schreef aan het begin van zijn carrière voornamelijk romantische gedichten. Later kreeg zijn werk een scherper randje en werden zijn gedichten meer pessimistisch.

Virtually ignored when first published and almost lost entirely, these are the first published works of one of America's great writers.Edgar Allen Poe's 'Tamerlane and Other Poems' contains many early sparks of his creative genius and writing power.The poems were inspired by a who's who of great poets: Percy Bysshe Shelley, Samuel Taylor Coleridge, and Lord Byron.The main poem, 'Tamerlane', tells of a great conqueror on his death bed, wishing he had stayed with his childhood sweetheart and ignored his ambition.Others focus on the themes of love, loss, rejection, egotism, and death.Having been called "the trumpet blast announcing that a new poet has stepped upon the stage", Poe's entrance into the literary world is confident and filled with promise.'Tamerlane and Other Poems' is ideal for those interested in reading Poe's first published work.Edgar Allan Poe (1809-1849) was an American poet, author, and literary critic. Despite a brief life, he was celebrated for his poetry, short stories, and tales of the supernatural. He is also regarded as the inventor of the detective genre and a contributor to the emergence of science fiction, dark romanticism, and weird fiction.In 1827, Poe joined the US Army under an assumed name and had his first collection, 'Tamerlane and Other Poems,' published anonymously. He worked as a literary critic and moved around America, writing as he went while his works gradually built an audience.His most famous works include ´The Raven´ (1945), ´The Black Cat´ (1943), and ´The Gold-Bug´ (1843).

Met de dichtkunst wilde Van Duyse de lezer duidelijk maken dat de taal vormend is, het maakt iemand tot wie hij is. Daardoor is het verloochenen van taal een afvalling aan het volk, waarmee duidelijk wordt dat je over geen manieren beschikt en in het ergste geval volgt er zelfs onderdrukking. Dit was de boodschap die van Duyse vurig probeerde over te brengen in de tijd dat de Vlaamse taal in het verval kwam en voornamelijk het Frans werd gebruikt in de hogere kringen. Na de Belgische Revolutie produceerde van Duyse vele gedichten ter verdediging van de cultuureenheid tussen Noord en Zuid, om zo het Vlaamse taal- en volksbewustzijn te stimuleren of diens geschiedenis te romantiseren. In 'Vaderlandsche Poëzy' (1840) zien we deze elementen terug, zowel boodschap over de kracht van taal alsmede een uiteenzetting over zijn Vlaamse overtuiging. 'Vaderlandsche Poëzy' is een dichtbundel en bestaat uit drie delen. Dit is deel twee.Prudens van Duyse (1804-1859) was een prominent figuur in de vorming van de Vlaamse literatuur na 1830 en vanaf 1838 stadsarchivaris van Gent. Hij produceerde op rap tempo honderden gedichten en was daarnaast werkzaam als onder andere filoloog, componist en historicus. Van Duyse was sterk van mening dat in poëzie het gevoel van de dichter centraal zou moeten staan, wat terug te zien is in zijn dichtkunst. Dichters waren volgens hem bijzondere mensen, met een talent waarover slechts weinigen beschikken. Van Duyse werd vooral beroemd door zijn dichtbundels zoals 'Vaderlandsche Poëzy' (1840), maar ook met langere dichtwerken zoals 'Jacob van Artevelde' (1859) en 'Natalia' (1842).

Colección completa de las obras de Moratín, compuestas por sus comedias, sus traducciones y su poesía, sus discursos y otros textos. Este libro, en cuya edición participó el propio autor, es la mejor entrada al teatro neoclásico en España, de mano de uno de los dramaturgos más importantes de su época.El tomo seis de esta colección está dedicado a la lírica. Moratín dedicó gran parte de su vida a la poesía y en este volumen se recopilan todas sus obras: más de cien poemas, nueve epístolas, doce odas, además de sonetos, romances y otras composiciones diversas.Leandro Fernández de Moratín (1760-1828) fue un dramaturgo y poeta madrileño. Su padre, también escritor, lo crio en un ambiente literario. Eso, sumado a su timidez provocada por una enfermedad temprana, hizo que Fernández de Moratín se centrara en las letras desde pequeño. Después de ganar algunos certámenes poéticos, obtuvo un puesto de secretario del conde Cabarrús y eso lo llevó de viaje a varios países europeos, aunque su preferido fue Francia. Amigo de Jovellanos y Goldoni, protegido de Godoy, Fernández de Moratín introdujo el teatro neoclásico francés en España. Además de su amplia obra, trabajó también como traductor de teatro de autores como Molière o Shakespeare.

La "Gerusalemme liberata", composta da ben quindicimila endecasillabi e costata all’autore sedici anni di lavoro febbrile e di timori per la censura, è uno dei maggiori capolavori della letteratura italiana. Ambientato in Terrasanta ai tempi della I Crociata (1096-1099), il poema vede come protagonista principale Goffredo di Buglione – condottiero storicamente esistito – al comando di cavalieri valorosi e fedeli come Rinaldo e Tancredi. Gerusalemme, governata dal sovrano Aladino, è difesa a sua volta da prodi soldati, fra cui spiccano le due guerriere Argante e Clorinda.In un tripudio di battaglie epiche, scontri magici e interventi demoniaci, il poema finisce col restituire non solo una storia meravigliosa e dal fascino eterno, ma anche l’affresco delle fantasie, delle pulsioni e delle paure di un grande poeta italiano come Torquato Tasso, costretto, suo malgrado, a misurarsi con l’arida temperie controriformistica della sua epoca.Torquato Tasso (1544-1595) nasce a Sorrento dal poeta bergamasco Bernardo. Dopo aver vissuto a Napoli con la madre e le sorelle, attorno ai dieci anni raggiunge il padre a Roma. Educato alle dispute letterarie e alla vita di corte, trascorre anni di studio a Padova e a Bologna, rinunciando presto alla carriera giuridica per dedicarsi alla poesia. Nel 1565 si apre forse la parentesi più bella della sua vita, quando è ammesso alla corte ferrarese di Alfonso II d’Este: qui, infatti, comporrà le sue opere più famose, l'"Aminta" e la "Gerusalemme liberata". In un’epoca segnata dall’oscurantismo religioso – e forse in virtù di un disturbo psicologico mai precisato – il poeta inizia ben presto a manifestare segni di paranoia, rivolgendosi più volte, spontaneamente, all’Inquisizione. Rinchiuso per ben sette anni nell’ospedale di Sant’Anna, dal 1586 trascorre frenetici anni di viaggio, fino a quando, poco prima di ricevere l’incoronazione a poeta in Campidoglio, si ritira nel convento romano di Sant’Onofrio, dove muore a soli cinquantun anni.

"Her i dette stille Stræde – .Her, i dette stille Stræde,hvor de mange ruder skinner,hvor bag Tegl og sorte TageAftenhimlens Purpur rinder –Her, naar Dagen er forgangen,vandrer jeg i Mørkningsstunden,kender alt igen og længesmod en Tid, som er forsvunden."Edvard Søderbergs digte tager os med tilbage til indre København omkring århundredskiftet og maner den særlige stemning af skønhed og hårdhed frem. Digtene emmer af nostalgi og portrætterer både gaderne, som de så ud på digterens tid, og den måde, han husker dem fra tidligere tider.Edvard Søderberg (1869-1906) skrev en lang række socialrealistiske romaner, skuespil og digte og skildrede med uhyggelig selvoplevet detaljerigdom forholdene for de fattige, fordrukne og arbejdsløse i Københavns slumkvarterer.