Southeast Europe

„Ще стигнем ли до там, не зная;но сладко ми е да мечтая,да тичам мислено на ловза слънце и любов."„Люлека ми замириса и други стихотворения" ни прави съпричастни с душевните терзания на Иван Вазов, с неговите спомени, любови, разочарования и размишления. Поетът ни споделя за мъката си по изгубения приятел Константин Величков, за любовта си към Евгения Марс, разказва ни за новото поколение на България, за младежите, за техните „жажди, страсти, блянове".„Люлека ми замириса и други стихотворения" са страници от книгата на живота на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Времето е забавило ход, затаило дъх. Единствен събеседник е останал кипарисът. Единствено сянката му подслонява душата на скитника, споделя мечтите и бляновете му, изслушва мъките му. Житейският път е дълъг, препятствията, но и радостите са безбройни, спомените остават, други избледняват. Равносметката е трудна, но „В сянката на кипарисите" душата намира пристан.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Czy istnieje bardziej charakterystyczna potrawa albańska niż byrek?Dlaczego Albańczycy noszą biało-czerwone bransoletki?Co to znaczy „dawać komuś na kawę"?Jeszcze kilka lat temu omijana przez turystów, kojarzona tylko z mafią i bunkrami, Albania staje się coraz bardziej popularna dzięki różnorodności, jaką oferuje: dzięki piaszczystym plażom nad lazurową wodą, imponującym zamkom czy górskim szlakom z zachwycającymi widokami. I choć albańską tożsamość wciąż kształtują honor i besa, a społeczna ocena bywa ważniejsza niż zdanie jednostki, to nikogo nie dziwi tutaj wiara w złe oko, świętowanie Dnia Lata lub bar naprzeciwko meczetu.Autorka zabiera nas w podróż po mozaikowej rzeczywistości Albanii. Oprowadza po historycznej Krui i zatłoczonym centrum Tirany, wśród jej rozmówców są bywalcy barów, aktywistki i ci, którzy przetrwali czasy komunizmu. W ich historiach wspomnienia z okresu dyktatury przeplatają się z opowieściami o pierwszych feministkach i tradycyjnych kilkudniowych weselach. Przewodniczka odkrywa nieznane oblicze Albanii – krainy orłów, w której wciąż żywa jest legenda Skanderbega, a dwugłowy czarny orzeł, jeśli złapie kogoś w swoje szpony, to łatwo go nie wypuści, bo do tego kraju wraca się wielokrotnie.Izabela Nowek - pochodzi ze wsi Brzeście w województwie świętokrzyskim, absolwentka filologii chorwackiej i serbskiej w Poznaniu. Od 2011 roku pracuje i mieszka w Albanii, gdzie założyła pierwsze polsko-albańskie biuro podróży Moja Albania. Autorka bloga Moja Albania, przewodników i artykułów o Albanii oraz Kosowie, gdzie pracowała jako tłumaczka dla Polskiego Kontyngentu Wojskowego KFOR.

Lasciati trasportare nel mondo dei sogni dalla calma ed esperta descrizione della celebre battaglia di Maratona, combattuta dagli Ateniesi contro l’invasore persiano nel 490 a.C. Mentre le palpebre si fanno pesanti e dormire diventa improvvisamente qualcosa di estremamente facile, non è da escludere che qualcosa non rimanga impigliato nella memoria..."SleepyCast. Storie per dormire meglio" è una serie di audiolibri di bedtime stories per adulti con sound effects rilassanti, ideati per favorire un sonno sereno e riposante. Lasciati cullare dalla voce narrante e dagli effetti sonori, e immergiti in mondi rassicuranti e tranquilli.Roberta Marasco è una scrittrice e traduttrice italiana che vive e lavora in Spagna. I suoi romanzi rosa e per ragazzi sono stati pubblicati da alcune delle maggiori case editrici italiane e tradotti in Olanda, Germania e Bulgaria.

„Утро в Банки" е сборник с разкази, който цветно и пъстро потапя читателя в животите на хора от селата, на граждани, на емигранти и родолюбци. Надникваме в стаята на Елисавета Вронцова от Петербург, слизаме на гара Букурещ наред с „тълпа пътници българи", ставаме свидетели на убийство, спираме поглед над просяка на Раковска и си припомняме за великите личности на България, сред които Левски и Каравелов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Краят на XIII век, близо сто години преди упадъка на Второто българско царство, средновековна България преминава през възходи и падения. На власт встъпва Светослав Тертер, а през призмата на времето и на база исторически сведения, Иван Вазов създава едноименния исторически роман, който проследява живота на Тертер и неговото управление, определяно в последствие като успешно.Как въпреки това се стига до падането под Османско робство и кои са кризисните катаклизми, довели до разпада на българското царство в края на XIV век?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Лозенград! Начало славнона велика епопея,предвещанието гнявноза конеца на злодея!"Балканската война набира сила, а българите смелост да се опълчат на петвековния си враг. Лозенградската операция от 1912 год. поставя началото на битките срещу властващата на Балканите Османска империя. Вазов ни отвежда на бойното поле, разказва ни за героите, жертващи живота си в името на свободата и пламенно защитава българите и техните събратя от туркофили като Пиер Лоти. Войната е бич и напаст, но трябва да се проведе до нейния си край в името на нещо по-велико и ценно дори от хилядите дадени жертви – пречупването на „братското иго".Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България през погледа на Вазов. „Спомени" е сборник с разкази и пътеписи, в които Вазов пъстро описва своите впечатления, наблюдения и разсъждения. Връща се назад в недалечното минало и сръбско-българската война. Разказва за пътуванията си, времето в Берковица, живота в Пловдив. Говори за Източна Румелия и ситуацията в разделена България. Припомня си за Априлското въстание, за великите и смели революционери, с които го е срещнала съдбата. Пише за Ботев, Стамболов, Константин Величков. Не на последно място си спомня и за своята майка подкрепила го да стане писателя, който в последствие се превръща в „патриарх на българската литература".Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

¿Aún no conoces el nuevo fenómeno sobrenatural que está llegando a todos los rincones del mundo? No se trata de hombres lobo, ni de vampiros, ni siquiera de ángeles o fantasmas...Sárilan y Amanda son dos hermanas madrileñas que deciden pasar sus vacaciones conociendo la hermosa Atenas. Lo que nunca imaginaron es que se encontrarían en medio de una lucha épica donde tendrán que sobrevivir y combatir por no perder su corazón.Axel, es un guerrero de la hermandad de las gárgolas. Cuando cree que su corazón se ha convertido en piedra por toda la eternidad, conocerá a una pequeña humana que pondrá su mundo del revés. Tendrá que luchar contra sus sentimientos encontrados y peor aún, tiene que mantenerla con vida frente a los raptores que se han empeñado en acabar con ella.Las gárgolas viven entre nosotros, pasando desapercibidas con un único objetivo: salvar a la raza humana de los crueles asesinos que Hades está liberando del infierno. Todo el mundo los conoce como "Los raptores" y son seres que se alimentan de las emociones humanas hasta la muerte de la misma.No trates de saber más, sé que la curiosidad te está matando, pero si ellos te capturan y no tienes una gárgola cerca, te matarán sin piedad. Así que, ¡corre mientras tengas tiempo! No mires atrás.Jess Dharma nació en Madrid en 1981. Sus relatos se centran en historias relacionadas con historias románticas, paranormales, erótica, new adult, así como thriller policíaco.

„Сбрали ми се три щурци, / трима майстори свирци,викнали си за другар / Бръмча, славен тъпанар,седнали ми в чуден кът, / сред поле на кръстопът,плюли смело на ръце / и засвирили хорце."Готови ли сте, мили деца, да почетете за щурчетата, да се запознаете с младия юнак Гого и да поиграете с котарака Мър? Искате ли заедно да отгатваме гатанки? Да вземем тогава „Юначина: Весели приказки и гатанки 2" и да се забавляваме.Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

„— То се видя. Ей, и ноктите й посиняха — поклати глава майката. — Слушай, Андроне, я иди до Майтани да доведеш дяда попа, че е грехота да я оставим непричестена...".С натежало сърце Андрон тръгва. Нощта е паднала. Студът е сковал. Снегът се трупа и Андрон с мъка си проправя път през преспите. В далечината съзира глутница вълци. Чува техния вой. Ще стигне ли Андрон до дяда попа? Ще се върне ли навреме при своята вярна стопанка?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

България между робство и свобода. България между старото и модерното. Българинът между селото и градът.Времената са спокойни, но и буйни и променливи. „Ледът е строшен и други разкази" ни пренася в началото на XX век, споделя ни за драматични изпитания, за бита на отделния човек на фона на социалната действителност, събужда чувство на патриотизъм, гордост, национално обединение. Историята на България не е само в учебниците, а и в разказите на писатели като Кирил Христов, които с родолюбие, но и дълг към достоверността, описват живота такъв, какъвто те самите са го изживели.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Възрожденската слава е отмита от следосвобожденския срам. Героичното минало е изместено от моралната низост, възцарила се края на XIX век. Чрез „Драски и шарки" Вазов умело критикува действителността, от която той самият е част. Заема позицията и на съдник, и на свидетел на епохата. Посочва и укорява духовния упадък, докато същевременно припомня възрожденските ценности, които все още могат да бъдат събудени у българина. „Драски и шарки" е сборник с разкази, които са едновременно изпълнени с критика, реализъм и патос, и благодарение на тях Вазов оставя за идните поколения доказателство за реалната картина в България – и възвишена, и принизена.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„– Днес всичко ще се свърши – бавно се провря мисъл през умът му и той несъзнателно усети болезнено да се свика сърцето му. Стоян се задъхва, сякаш ли го души нещо, ниските почернели греди над него сякаш го потискват, смазват."Клетото сърце на младия момък е разбито, не вижда бъдеще, не открива смисъл. Търси с какво да запълва всяка минута, за да не оставя мислите си да отлитат към болезнената реалност. Подкарва овцете на паша, избягва от хората и среща упование в природата и Балкана. Каква е мъката, която раздира сърцето на Стоян? Ще успее ли да я преглътне и да продължи напред?Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

„Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града." Кардашев е в търсене на идеалистичен образ, благородна постъпка или добро дело, които да го вдъхновят. Преброжда всички квартали на София, среща се с хора от различни социални кръгове, но следосвобожденската действителност го обезсърчава. Низките страсти, егоизмът и масовото безразличие надделяват. Моралната апатия е разрушила възрожденските ценности, а желанието на писателя-реалист да открие положителния герой на епохата е пред провал.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Юначага златокос,без очи, уши и нос,всичко лапа и поглъща -пръчка, книга, дреха, къща.Но дадеш ли му вода,пуща синкава брадаи заплаква с тънък глас,и умира той завчас.Що е то?"Вие досетихте ли се за отговора? В „От нищо нещо: Весели приказки и гатанки 3" ви очакват още много гатанки и приказки. Но трябва да сте смели, за да се впуснете в това приключение, което ще ви срещне с Мецана, Вълчо, с една палава мишка, едно ядосано куче и още много други герои. Какво ще кажете? Да се веселим ли заедно?Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

„Идилии" потапя читателя в ранния XX век, когато влиянията на европейската култура достигат българските традиции. Индивидуализмът и модерното се сливат с патриархалното и установеното. Персонажите не са пряко обвързвани със селото или града. Те са чужди и различни. Търсят себе си и се борят с обществото, което се опитва да им наложи ограниченията си. Сборникът на Петко Тодоров отвежда читателя в една по-различна България и го запознава с едно пъстро общество, изтъкано от различия, но и обединено от традицията, вярата и миналото.Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Сговорната дружина се е събрала. Хайде с нас! Да научим повече за джамджиите, дърводелците и чешмеджиите. Да поработим с хлебарите, мелничарите и градинарите. А дали да не поплаваме с рибарите и моряците? Може и да се присъединим към коминочистачите или пожарникарите. Не ти ли е любопитно да научиш повече за сговорната дружина и всички, които са част от нея? А защо да не се присъединиш и ти? Да четем заедно!Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

„Има си хас да са виновни! Та кой от българските държавници носи върху фрака си поне една прашинка престъпление или една капчица кръв?"Четвъртият сборник с разкази на Христо Смирненски поглежда България отвисоко. Описва политическата действителност, критикува „старите и почтени дипломати", осмива епидемията от конференции, които са нищо повече от „клюки, лъжи и мъдрувания". Разказва за живота на онеправданите и бедните, но и за будните революционери, устремени към социално преобразование. Пише за войната, убийствата, смъртта и безнаказаността. Социалната действителност в България след Освобождението не е вдъхновяваща, но е със сигурност отрезвяваща.Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

John-Arthur Fagrell har landat på Heraklions flygplats. Hettan slår honom i ansiktet och får svetten att lacka. Men svettdropparna har droppat från Fagrells panna flygresan lång. Han är nämligen ute på ett hårresande uppdrag: han är på Kreta för att röva bort ett barn.Fagrell är dock inte människohandlare. Han är på uppdrag av en desperat förälder, som efter en traumatisk skilsmässa fått se sin dotter illegalt bortfört från Sverige av sin exman.Greklandsvistelsen är lika färgstark som den är nervig. Väl på plats slår han följe med en kvinnlig medresenär, som visar sig kunna bistå med god hjälp. Behjälplig visar sig även en apostel vara. Inte vilken apostel som helst heller, utan Aposteln Paulus. Kan de lyckas med sitt uppdrag utan att bli upptäckta?"Apostelns fall" är en isande thriller i stekande hetta.Evert Lundström (1924-2004) var en svensk författare och översättare från Göteborg. Han debuterade som författare under eget namn 1952 med diktsamlingen "Leende handlare", men blev under sin karriär mer känd för sina historiska romaner, deckare och romaner i Göteborgsmiljö.Jan Moen (1933-1995) var en svensk författare. Han skrev kriminalromaner, drama, musikaler, läroböcker, barn- och ungdomsböcker och historiska böcker.

От Освобождението, към сръбско-българската война, през „Последният ден на XX век", „Гранична хижа и други разкази" е „Разходка из историята" на България във въстания, войни, победи и загуби, на българина в нищета, но и богатство, подем, но и упадък. Сборникът ни прави част от живота на отделния човек, а епохата, следосвобожденските разочарования, редуващи се с надежда и хъс за промяна са едновременно и фон, и главен участник в съдбите на българите.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„То е една непоносима атмосфера на тъпост и безсрамие". Така Кирил Христов без притеснение или свян описва обществено-политическия живот в България от 30-те години на XX век. С остър език той критикува парламента, осъжда липсата на ценност, морал, знания. Платените пребогато не вършат нищо в полза на народа, който ги е избрал. Хората имат избора да останат или омерзени от следосвобожденската низост да напуснат родината си. Кирил Христов изоставя България, а в „Бели дяволи" ни рисува картината на своето съвремие, брутална, безсрамна и много реална.Кирил Христов е писател с богато и разнообразно литературно наследство, преводач и драматург, живял в периода 1875 – 1944 год. Творчеството му се състои от множество стихосбирки, романи, мемоари и разкази. Издава своята първа стихосбирка „Песни и въздишки" през 1896 год., а бурният интерес, който тя предизвиква, дава основа за последващи издания. Популярността му расте и постепенно се утвърждава като един от строителите на модерната българска литература. От една страна смело и разкрепостено, от друга крайно патриотично, творчеството на Кирил Христов е сред най-цензурираните в българската литература. В периода до 1918 год. създава стихотворения, драми и разкази на военна тематика. Творчеството му след 40-та година вплита равносметки за изминалия му живот, а автобиографичната книга „Време и съвременници", над която работи до последните си дни, описва литературно-общественото развитие на България.

Да си намериш работа в „безработни дни" не е лесно, но и да си чиновник не е. Да правиш математически изчисления изтощава мозъка, но и да броиш „часовете, минутите и секундите" до края на работния ден не е по-леко. Неволите в „Как ме назначиха чиновник" не свършват дотам. „Филантроп" ще ни запознае с народния човек бай Анастас, който винаги е готов да помогне на другите след като първо е помогнал на себе си. „Борбата със спекулантите" ще ни покаже достойните стражари, улавящи престъпници, сред които и разплакано дете, спекулант, което „продава цигари и трупа милиони". Не е ли всъщност социалната несправедливост повече от видима?Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".

Добре дошли в приказния свят на Асен Разцветников. Той ще ви поведе на едно магично пътуване, по време на което ще се запознаете с мили щурчовци, хитри лисани, големи мецани и смели юнаци. Ще станете част от приказки, ще чуете някои залъгалки, но и ще трябва да отговорите на някои гатанки. Ще можете ли?Асен Разцветников е български писател и преводач, роден в с. Драганово, Великотърновско, през 1897 год. Учи славянска филология, в последствие завършва право в Софийски университет. Работи като учител и библиотекар, но още от ранна възраст има афинитет към литературата и започва да пише. Повлиян от представителите на т.нар. „септемврийска литература", сред които са Гео Милев и Ангел Каралийчев, Асен Разцветников издава първата си стихосбирка „Жертвени клади" през 1924 год. От 30-те години започва да пише основно литература за деца, като едни от най-обичаните му заглавия са „Щурчово конче", „Тръгнал кос" и „Мързелан и Мързеланка". Благодарение на Асен Разцветников днес „Ода на радостта", „Страданията на младия Вертер", редица приказки от Братя Грим и заглавия от големи писатели като Омир и Молиер са достъпни и на български език.

Годините са се натрупали незабелязано и старостта е настъпила. Времето отмерва последните дни на старците хаджи Иван и Сава и сякаш в опит да забавят неговия ход, двамата сядат немощно пред хаджи Ивановия дом, обръщат поглед назад към миналото, сравняват го с настоящето. Какви са днешните младежи, какви са били едно време? Какво учат, как говорят, как се държат? Къде е правителството и на кого помага?„То ние вече като остаряхме, ами тъй намкак и светът се обърна... Нищо не можеш да му проумееш."... „Светът ли се промени, не им разбрахме ли."Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.

Животът на Любица и Иван Гойчев вече не върви така гладко. Любица е потопена в любовните романи, обрисуващи идеалните любвеобилни и ласкателни мъже, и все повече се отдръпва от своя собствен Иван, в когото не открива и частица от нежността, за която се пише в книгите ѝ. Иван научава, че пиесата „Куклен дом" от норвежкия драматург Хенрик Ибсен ще се поставя на сцена и решава да зарадва своята мила Любица. След пиесата отношенията им се променят. Дали героинята от „Куклен дом" Нора вдъхновява Любица да запази семейството си или за Иван предстоят още по-тежки дни?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Преминаването на река Искър е невъзможно, забранено и опасно, но не и за баба Илийца, която носи в ръце болното си внуче и е готова на всичко, за да го спаси. По път, насред една малка планинска пътека, възрастната жена среща клет бунтовник от Ботевата чета, който я моли за помощ. Баба Илийца не се поколебава, въпреки че осъзнава риска, който поема. Сърцето на българката е всеотдайно, милосърдно и човечно и тя не може да остави клетника на произвола на съдбата. Нейната надежда и молба към Бога са „да спаси, ако даде Бог, два живота". Каква е срещата на поробената с поробителя и успява ли героят баба Илийца да завърши своето дело?Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

"Græsk religion er med sin polyteisme præget af mangfoldighed, og der er ingen kanoniske skrifter eller professionel præstestand til at fastlægge en lære som den rette. Alligevel kan man tale om en enhed, der udgør en fælles baggrund for alle antikkens skribenter, og som man må kende, hvis man vil forstå deres udsagn om religiøse forhold."Græsk religion bestod af en mangfoldighed af lokale kulturer og myter, men ved siden af de lokale varianter fandtes der alment accepterede forestillinger om verdens tilblivelse, om guderne og om menneskelivets vilkår. "Hellas i klassisk tid" fortæller om den kulturelle og religiøse periode i det gamle Grækenland fra Homer i ca. 8. årh. f.Kr. til Alexander den Stores død i 323 f.Kr.Bogen udkom første gang i 1997 og er en del af serien "Verdensreligionernes hovedværker".Vagn Duekilde er en dansk forfatter og oversætter. Han står blandt andet bag bogen "Hellas i klassisk tid" om det gamle Grækenlands religion og kultur samt oversættelsen af Georges Dumézils "De nordiske guder".

Dlaczego rakii nie pije się na raz? Czy to prawda, że Bułgaria jest rajem dla archeologów i że przeciętny Bułgar lubi rozmawiać o ziołach? Dlaczego ostatni car Bułgarii wrócił do władzy? I w końcu, jak to się stało, że ten czarnomorski kraj zasłużył sobie na miano „Róży Europy"?Bułgaria kojarzy nam się przede wszystkim z wczasami w PRL-u. Na wakacjach w Złotych Piaskach popijano pomarańczowy schweppes, a na pamiątkę każdy pakował do torby koniak Słynczew Briag. Kwitł nie tylko handel wymienny, ale także nawiązywały się wieloletnie przyjaźnie. A jaka jest współczesna Bułgaria? Autorka przedstawia nieznane oblicze jednego z najciekawszych krajów Europy. Prowadzi nas mało uczęszczanymi szlakami, mierzy się z mitami, uwodzi znajomością miejsca i kultury.Magdalena Genow - Rocznik ’88, filolożka bułgarystka, politolożka, wydawczyni książek. Urodzona w Bułgarii, wychowana w Polsce. W wolnych chwilach przemierza bezdroża, nie tylko polskie i bułgarskie, na rowerze lub pieszo. Mama Grzesia, Kalinki oraz dwóch kotów: Markeza i Popowa.

When Sophie Sayers joins a writers' retreat on a secluded Greek island, she's hoping to find inspiration and perhaps a little adventure. Away from her rural English comfort zone, she also takes stock of her relationship with her boyfriend Hector.But scarcely has the writing course begun when bestselling romantic novelist Marina Milanese disappears on a solo excursion to an old windmill. First on the scene, Sophie is prime suspect for Marina's murder. When a storm prevents the Greek police from landing on the island to investigate, Sophie must try to solve the crime herself - not easy, when everyone at the retreat has a motive.As she strives to uncover the truth about Marina's fate, Sophie arrives at a life-changing decision about her own future.Perfect for fans of Richard Osman, Verity Bright and Ann Sutton.Debbie Young is a British writer of cosy mystery novels. She is the UK ambassador for ALLi and the founder of the annual Hawkesbury Upton Literary Festival. Her warm, witty, feel-good contemporary fiction is full of English humour, inspired by life in the Cotswold village which has been her home for over 30 years. Her bestselling ‘Sophie Sayers Village Mystery’ series includes the trailblazing ‘Murder Your Darlings’, which was shortlisted for the Selfies Award for best independently published fiction in 2021.