Southeast Europe

Explore an epic trio of ‘Masters of Horror’ in this rip-roaring collection of dark, dangerous, and devilish tales.In ‘Frankenstein’, we’ll uncover Mary Shelly’s masterpiece as Victor Frankenstein strives to give life to a being of his own creation.We’ll then be whisked off to Transylvania to ponder over the meaning of good vs. evil as one young lawyer travels to Castle Dracula – and encounters one very peculiar count...Last but not least, you’ll be led down a gothic and gory investigation involving Dr Jekyll and Mr Hyde…This dark, dangerous, and daring collection is the perfect companion for fans of Netflix's ´Dracula´ and Marcus Sedgwick's ´The Monsters We Deserve´.Mary Wollstonecraft Shelley (1797-1851) was an English novelist, celebrated for her early example of science fiction in her widely read Gothic novel ‘Frankenstein’.Bram Stoker (1847-1912) was an Irish author celebrated for his Gothic horror ‘Dracula’.Robert Louis Stevenson (1850-1894) was a Scottish novelist, poet, and travel writer. He is best known for ‘Treasure Island’ and ‘Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde’.

Rakkautta, suurta draamaa ja maaginen kesäyö.Ateenan herttua Theseus on menossa naimisiin amatsonikuningatar Hippolytan kanssa. Nuori Hermia haluaa naida rakastamansa Lysanderin, mutta tytön isän mielestä olisi parempi valita Demetrius. Helena haikailee Demetriuksen perään, mutta nuorukainen ei muita näe kuin Hermian. Metsän hallitsija Oberon on riidoissa kuningattarensa Titanian kanssa. Koko joukko suuntaa samaan metsään, jokainen omien toiveidensa ohjaamana. Kun mukaan ripotellaan hieman keijupölyä ja metsän taikaa, löytää itse kukin viereltään rakastetun, jota ei osaa odottaa...Romeo Montague rakastuu Julia Capuletiin, ja samoin on Julian kohdalla – Romeo varastaa hänen sydämensä. Valitettavasti nuorten suvut ovat vihanneet toisiaan pidempään kuin kukaan jaksaa muistaa, ja epäonnisten rakastavaisten tuore suhde ei näytä lupaavalta. Tarvitaan salainen vihkiminen, kaksintaisteluita, karkotus, juoma joka tekee kuolleen näköiseksi ja kirje, joka ei koskaan saavu perille, jotta kaksi vihoissa olevaa sukua suostuu ajattelemaan sovun mahdollisuutta. Ja silloin on jo liian myöhäistä – taivaalla on kaksi uutta tähteä, joiden rakkaus paloi kiihkeästi ja elämä päättyi liian nopeasti.Annina Holmbergin teoksessa Shakespearen rakkaustarinat heräävät henkiin helposti lähestyttävässä, kiehtovassa ja mukaansatempaavassa muodossa.Annina Holmberg (s. 1964) on suomalainen kirjailija ja käsikirjoittaja. Hän on kasvanut teatteriperheessä ja kiinnostunut teatterista, kirjallisuudesta ja muista taiteen lajeista jo nuorena. Holmberg on julkaissut teoksia erityisesti lapsille ja nuorille.

Македония и Одринско се надигат. Илинденско-Преображенското въстание избухва. Борбата за освобождение продължава, а Иван Вазов ни представя битките – тези на фронта и другите – в душите на смелите войници, жертващи живота си. Сред тях и Даме Груев. Селата горят, хора умират, юнаци загиват. Времето е размирно, подвигът – велик.„Поклон, поклон от нас сегана ваший меч, на ваший гроб.Тоз, който знай да мре така,не може веч да бъде роб.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Сега съм у дома. Наокол планинии върхове стърчат; гори високи, дивишумят; потоците, кристални и пенливи,бучат - живот кипи на всичките страни.“Природата е дом, хармония и спокойствие, красота, обаятелност и магия. Рила планина крие своите тайни, тя е непристъпна, непозната, тя разкрива свят, в който всеки българин намира душевен мир, свят, който поражда национална гордост от величието на българската природа. „В лоното на Рила“ предизвиква възхищение, преклонение пред родното, чувство на сигурност, отдалечаващо ни от тревогите и „световните злини“.„Духът ми се цери след жизнената битва,вкушавам сладък мир във песни и молитва.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:„Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица“, „ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Въодушевлението от освобождението и надеждата за ярко бъдеще отстъпват пред отчаянието и разочарованието от духовното падение. Възвишените възрожденски интереси са изместени от егоизма и Вазов е обхванат от минорно настроение и недоволство от живота. „Гусла“ представя и другата страна на следосвобожденска България – свобода, но и безцелност, промяна, но и застой.„И ето веч кат луд се скитами търся, гоня идеалъти вред на пошлости налитам,вред слушам звука на металът.Металът, да, металът сухи,кой прави днес - кумир свирепи -душите към светото слепи,сърцата към доброто глухи.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Вчера настъпи нова година.Сухо и ледно срещнах я аз:както и тая, дето замина,нищо не носи ново за нас.“Равносметка на отминалото време, разочарование от пропиления Божи дар, поглед назад към житейския път и молитва към Бога за любов, търпение и милост. Годините след Освобождението са трудни за цяла България, а мъката на Иван Вазов се засилва от престоя му в Русия до 1889 год. Възхвалата е отстъпила място на горчивината, но духът на поета не е сломен. Той е жив и въпреки че страда, се и радва. Животът е пътуване и често след падението идва възходът - „успях живота тежки да съзря / пак мил и хубав... О, благодаря.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Поля и гори“ е стихосбирка, издадена през 1884 год., докато Вазов живее в Пловдив, по онова време столица на Източна Румелия. България е разединена и неотдавна отминалото турско иго се оказва неединствен проблем за страната. „Поля и гори“ е възхвала на красотите на България, на Стара планина, Родопите и Средна гора. „Поля и гори“ припомня славата на борилите се за свободата на страната, събужда чувство на гордост от тяхната смелост, но и с деликатен сарказъм описва следвоенната действителност сред различните социални кръгове.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Звукове“ е стихосбирка, отразяваща крайни емоции, чувства, преживявания и разсъждения, повлияли Вазов в дългия близо десетгодишен период, обхващащ живота му в Пловдив, емиграцията в Русия и последвалото завръщане в родината. Съмнението се редува с вдъхновението и вярата. Тъгата отстъпва пред щастието и любовта. Мъката от падението и изгубените животи е изместена от патриотизма. „Звукове“, както и повечето други Вазови стихосбирки, дава отзвук на съвремието на автора, а читателите днес надникват в душата на един човек, живял в трудните години на битки, борби и въстания.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България, Гърция, Черна гора и Сърбия са обединени в името на общия противник в лицето на Османската империя. 1912 год. е поставено началото на Балканската война, а Иван Вазов, наречен от мнозина летописец на своето време, съставя стихосбирката „Песни за Македония“. В центъра на конфликта Вазов поставя Македония, говори за сърбите като братя, но и като врагове, описва ситуацията по време на Първата световна война и с възторг разказва за освобождението на Македония през 1915 год.„Отиде си пришлеца,избяга чужденецаиз македонский рай!Видяхме тържествотона правдата въз злото -позорния му край.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„О либе драго, нека криемний нашата любов и страст,с невинна хитрост да отбиемвси людски погледи от нас.“Любовните трепети, младостта, радостта и душевната свобода. Те също са част от живота, те също могат да вълнуват едно сърце, макар на фона на войни и загуби. „Майска китка“ дава един по-различен прочит на живота и за миг отклонява поглед от битките и теглилата. Мъката и тъгата не са задължителни и неизбежни, а любовта и сатирата предлагат изкушаващо спасение от сивотата на ежедневието.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България е свободна. Смелостта на българите е безгранична, дадените жертви са хиляди, но освобождението настъпва и надежда, радост и вяра си проправят път сред душите на изстрадалия народ. Но паметта не е дълга. Забвението обхваща политиците, признателността към освободителите отстъпва пред егоизъм, липса на родолюбие и алчност. Първите десетилетия след освобождението поставят българското самосъзнание и патриотизъм на изпитание, но чрез „Епопея на забравените“ Вазов припомня на българите защо трябва да се гордеят със страната си и увековечава велики герои като Левски, Каблешков, Бенковски и опълченците на Шипка.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

На 2 ноември 1885 год. Сърбия напада България, с което официално е поставено началото на Сръбско-българската война. Причината е съединението на Княжество България с Източна Румелия, което засилва присъствието на българите на Балканския полуостров. Войната е кратка, но опустошителна. Сърбите са разгромени, но българите също дават хиляди жертви. Вазов заминава за фронта и оттам той създава една от най-въздействащите стихосбирки „Сливница“. Смърт, спомен, чест, падение и възход. Войната е пъстра палитра от емоции и благодарение на Вазов, който ги улавя и предава чрез своите стихове, ние успяваме да усетим епохата и истинския дух на хората.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„На черната робияда гине памятта!И дор сме на света,ще бъде Българиясвободна и една!“„Марш и други стихотворения“ вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани.„Ще си скъташ ти жълтичкиза един чифлик;...но ще викнат по теб всички:„Долу ти, мръсник!Твоя баща стар войводаси проля кръвта,ти изедник на народакак стана сега?““Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Два ангела има у мене,различни по сила, наглед;единий се казва съмненье,а другий – безумен полет.“„Под върбите и други стихотворения“ е сборник със стихотворения, писани в годините между 1880 и 1892. Палитрата от емоции е богата, а Вазов се движи между младостта и старостта, любовта и самотата, възхищението от живота и оскърблението от мрачния земен път.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Dag einn vaknar Lukka Breena minnislaus og aðframkomin í fjallakofa á Grikklandi. Henni hefur verið bjargað af elskulegri konu sem telur sér trú um að Lukka sé dóttir hennar endurlífguð. Meðan Lukka berst við minnistap og martraðir leitar örvæntingarfullur faðir dóttur sinnar sem hefur verið týnd í tvo mánuði. Á sama tíma ferðast danski ljósmyndarinn, Lennart Berg, til Krítar, en áætlanir hans taka óvænta stefnu er hann ber kennsl á unga stúlku á fyrsta degi ferðarinnar.Rauðu ástarsögurnarRauðu ástarsögurnar samanstanda af rómantískum skáldsögum úr smiðju Erling Poulsen. Bækurnar innihalda jafnan ævintýralegar sögur þar sem staðarhættir margvíslegra borga um allan heim spila stórt hlutverk. Rómantíkin fléttast gjarnan við ferðalög en einnig dramatískar glæpasenur og leyndarmál sem býr til áhugverðan kokteil fyrir lesendur sem vilja gleyma sér í amstri hins daglega lífs.Erling Poulsen (1919-1995) var danskur blaðamaður og rithöfundur. Hann skrifaði fjölda skáldsagna í flokki afþreyingarbókmennta, sem nutu mikilla vinsælda á sínum tíma. Ásamt því að skrifa undir eigin nafni notaðist Poulsen einnig við dulnefnin Bodil Forsberg og Else-Marie Nohr. Þekktasta skáldaga hans er „Drømmen om det hvide slot“, sem var gerð að kvikmynd árið 1962 undir leikstjórn Anker Sørensen.

Romance in Nordnorwegen, ein altes Haus auf einer stürmischen Insel und eine geheimnisvolle Bronzeglocke ... Linnea hat gerade eine Trennung hinter sich. Sie braucht dringend einen Tapetenwechsel, will nur raus aus Oslo. Ihre beste Freundin bietet ihr an, erst mal ins Haus ihrer kürzlich verstorbenen Großtante Marie zu ziehen. Das alte Haus mit wunderschönem Garten steht auf einer kleinen Insel in Nordnorwegen – weit genug weg also. Linnea lässt sich auf das Abenteuer ein und zieht an einem stürmischen Winterabend auf die felsige Insel. Nach und nach lebt sie sich in ihrer neuen Umgebung ein, lernt die Nachbarn und den charmanten Karsten kennen ... Und entdeckt auch das Haus für sich, und darin eine alte bronzene Glocke mit geheimnisvoller Inschrift, die einst Marie gehörte. Dieser Fund löst eine Suche aus, durch die Linnea mehr und mehr über Maries dramatische Vergangenheit erfährt, die auch ihr eigenes Leben für immer verändern wird.Jorid Mathiassen, geboren 1965, wuchs auf einer kleinen Insel an der norwegischen Küste auf. Sie arbeitet als Verlagslektorin. "Die Insel der weißen Lilien" ist ihr erster Roman.

Kiehtova ja monitahoinen romaani etsii vastauksia elämän keskeisiin kysymyksiin.Useita tarinoita yhteen kietova romaani pohtii miehen paikkaa, tunteita, rakkautta ja mahdollisuuksia. Siinä käydään kreikkalaisessa luostarissa, Lontoossa, Lähi-idässä ja monessa muussa kiehtovassa paikassa, kohdataan Marlene Dietrichin sihteeri, rakastetaan – tai ainakin rakastellaan – naisia. Pohditaan uskontoa ja moraalia. Onko hyvän tekeminen pahassa maailmassa edes mahdollista? Keski-ikäinen minäkertoja on toisaalta raadollinen viinin- ja seksinhalussaan, toisaalta syvällinen pohdinnoissaan.Juha Siro (s. 1951) on tamperelainen kirjailija, runoilija ja kirjallisuuskriitikko. Hän on julkaissut runokokoelmia, aforismikokoelman, romaaneja ja lastenkirjan. Siro on palkittu mm. Suomen kirjailijaliiton esikoispalkinnolla ja useilla Tampereen kaupungin kirjallisuuspalkinnoilla. Hän kirjoittaa kritiikkejä mm. Aamulehteen ja pitää kulttuuriblogia Mitä tapahtuu todella.

Everyone has a price...In pursuit of a golden writing opportunity, Sophie leaves her ex-boyfriend to pen the life story of elusive billionaire Tim Henderson, a visionary in the early days of fertility treatment.On his secluded Greek island, she stumbles upon an ancient labyrinth, its dark history steeped in old myths and chilling legends. But the island's present is even more menacing...Entrapped in Henderson's delusional trap, can Sophie find a way out of before her future is destroyed?Shirley Day writes psychological thrillers and youth novels with a comedic twist, has penned Radio 4 plays and films, and teaches grads & undergrads screenwriting & theatre at FSU and Eckerd in London.

„Поточето кристално ръмолешев зелената гора, а ти,до мен седнала, тихо ми шептеше:–Възпей, поете, тия красоти."„Дисонанси" е цикъл от стихосбирката „Звукове", а самото му заглавие говори за разнородността в темите, вълнували писателя по това време. Възхвалата на природата, възхищението от красотата, опиянението от любовта в контраст на погубените животи, пропиляната младост, човешката греховност и смъртта. „Дисонанси" е пъстра картина на реалността – някога в светли тонове, друг път в мрачни и тъмни.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Борба и други стихотворения" е стихосбирка, включваща едни от най-първите публикувани стихотворения на Вазов като „Борба" и „Дунав" в годините преди Освобождението. Вазов пътува, прекарва време в Румъния, среща се с български емигранти, попива от патриотизма и борбеността на Ботев, с което събужда гражданското си чувство и с родолюбие пише за страната си, за нейната природа, за народа и за вярата.„Виждам, виждам родний край,виждам го, не е далече,да вървим, другари, вече,че сърце тупти, не трай."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Детенце хубаво, пиленце любаво", знаеш ли кой е овчарят, коя е жетварката, кои са орачите? Учило ли си за звездиците на небето или златото в полето? Очакваш ли Коледа или Великден с нетърпение? А какво си спомняш за Бъдни вечер? Било ли с в Търново или Пловдив? А чело ли си за Дунав и Вардар? Искаш ли да научиш повече за твоето мило отечество България? Да четем заедно.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век.Контрастът между „...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и „Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката „Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Избавлението е възможно, а свободата е близо. Новата 1878 година носи надежда и вяра, че вековното робство и потисничество ще отстъпят пред несломимия български дух.„Свободата се смейкат слънце от възтокаи скоро ще огрейземята ни широка."Българи и руснаци застават рамо до рамо в боя, жертвайки се в името на по-добро бъдеще. Правдата възтържествува, потъпканият и поробен народ възкръсва, а чрез стихосбирката „Избавление" можем да усетим емоцията, несигурността, плахата радост на едни българи, на които предстои да познаят друг живот – свободния.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед."Стихотворенията на Иван Вазов пленяват нас, читателите, и ни пренасят в омайни гори, споделят ни любовни трепети, правят ни съпричастни с душевни терзания, връщат ни в миналото и за миг ни потапят в свят, по-различен от нашия. Не задължително по-добър, но по-различен. Изданието „Неиздавани приживе стихотворения" ни дава възможност да се насладим на едни от по-малко познатите, но не по-малко обичани произведения на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Българският живот, българската природа, битките, пораженията, победите, обичта, спомените, родината – една малка част от нещата, за които знаем далеч повече благодарение на Вазов. „Под нашето небе и други стихотворения" отразява Вазовото съвремие, с плам, обич, възхита Вазов пише за природата, за звездите, планините и реките, пише за смелите български войници, с тъга говори за Македония, с любопитство разказва за научните открития, с вълнение ни прави част от откриването на Народния театър. България след Освобождението се променя, а благодарение на Иван Вазов, ние ставаме свидетели.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Romanttinen jännitystarina Kreikan upeista maisemista!Vuosi sitten poliisiksi valmistunut Laura palkataan suojelemaa kuulua kuvanveistäjää. Komea, venäläissyntyinen Boris pestaa Lauran Spiroksen saarelle hulppeisiin olosuhteisiin Kreikkaan huolehtimaan, ettei kuvanveistäjä-Sonjalle tapahdu mitään pahaa. Sonjan puoliso Konstantinin salaperäinen kuolema herättää kuitenkin Lauran epäilykset. Onko Sonjan kertomus sittenkään aivan luotettava? Ja mikä ihastuttava Boris onkaan miehiään?Laura seuraa karismaattista taitelijanaista Villa Rosaan ja kokee toinen toistaan jännittävämpiä hetkiä, jotka laittavat lukijankin sydämen pamppailemaan.Heli Maruk -nimimerkin takaa löytyy kirjailija Marja-Leena Tiainen. Tiainen on Kuopiossa asuva lasten- ja nuortenkirjailija, joka on palkittu mm. Topelius- ja Savonia-kirjallisuuspalkinnoilla. Uransa alkuaikoina Tiainen kirjoitti myös tunnelmallisia romanttisia lukemistoja.

Bojtjo Ognjanov flygter fra fængslet for at vende hjem til sin bulgarske hjemby og deltage i oprøret mod osmannerne, der i årevis har undertrykt bulgarerne med hård hånd. Her møder han både venner og fjender, der ikke har glemt deres udestående med ham. Alligevel må de stå sammen mod overmagten, som alle har hver sin grund til at gøre oprør mod."Under åget" er baseret på Ivan Vazovs egne oplevelser under opstanden mod osmannerne i april 1876. Bogen giver et levende indblik i skæbnedagene for Bulgarien, der førte til udbruddet af krigen mellem osmannerne og russerne. Bogen udkom første gang i 1890 og er en sand klassiker inden for bulgarsk litteratur.Ivan Vazov (1850-1921) var en bulgarsk forfatter og digter, der ofte bliver kaldt bulgarsk litteraturs patriark, fordi han har haft så enorm indflydelse på sit lands litteraturhistorie. Hans værker er blevet oversat til et væld af fremmedsprog, og i 1917 blev han nomineret til Nobelprisen i litteratur.

"Moden og traditionen kræver, at en kvinde helst skal bære halskæder, ringe og armbånd af guld. De kan være nok så beskedne, men guld skal det være. Jo rigere ægtemanden er, desto flere og dyrere smykker. Selv den fattigste kvinde er sikker på at få mindst en lille halskæde af guld i medgift.""Makedonien" indledes med et besøg hos en guldsmed. Her arbejder Xheval og Zefer efter skoletid. De går i 8. klasse. Zefer har sat sig som mål at blive guldsmed, mens Xheval endnu ikke har truffet sit endelige valg af uddannelse.I en række andre kapitler berøres emner som landbrug, industri, albanere, sigøjnere, kristendom og islam. Bogen fortæller om Makedoniens brogede historie og dets plads i europæisk historie.Vi kommer også med på besøg på en dansk FN-observationspost nord for Skopje. Her lever soldaterne et ensformigt liv, men sammen med deres nordiske kolleger er de med til at sikre freden i et eksplosivt hjørne af Europa."Makedonien. Geografi og samfund" udkom første gang i 1997.Peter Dalhoff-Nielsen (1924-2008) var en dansk journalist, forfatter og redaktør. Han var uddannet i slavisk filologi fra Københavns Universitet og blev i 1962 korrespondent for Danmarks Radio i Sovjetunionen og Østeuropa, hvilket han blev ved med at være helt til i 1992, da Jerntæppet var faldet. Peter Dalhoff-Nielsen har skrevet en lang række bøger om russisk, sovjetisk og østeuropæisk historie.

Już kiedyś przyjmowaliśmy uciekających przed wojną...Po drugiej wojnie światowej w Polsce znalazła się liczna grupa greckich i macedońskich uchodźców, którzy uciekli z ojczyzny przed wojną domową. Docierali do Polski statkami, pociągami i w bydlęcych wagonach – dorośli i dzieci oraz ranni partyzanci. Wśród przybyszów byli też dziadkowie i ojciec Dionisiosa Sturisa, reportera, który sześćdziesiąt lat później podjął próbę znalezienia odpowiedzi na pytanie o to, jak przyjęła ich komunistyczna Polska. Grecy szybko się w niej zadomowili, ich społeczności powstawały w wielu miastach, także w podkarpackim Krościenku, gdzie Grecy założyli swoją spółdzielnię rolniczą. Nazwali ją „Nowe Życie".Potomkowie tamtych uchodźców żyją z nami do dziś. Jednak to wciąż nieznany epizod naszej powojennej historii. „Nowe życie" to czuła próba odtworzenia tamtej księgi ludzkich losów, teraz, pięć lat po pierwszym wydaniu, bogatsza o kolejne rozdziały i nowe historie, budujące nieoczekiwane połączenia między uchodźcami z końca lat czterdziestych a tymi, którzy pojawiają się u naszych granic dzisiaj, kiedy na świecie toczą się nowe wojny.Dionisios Sturis - nagradzany dziennikarz, pisarz, podcaster. Przez wiele lat pracował w radiu TOK FM. Współpracował jako reporter z „Dużym Formatem" i „Polityką". Autor książek: „Grecja. Gorzkie pomarańcze", „Gdziekolwiek mnie rzucisz", „Nowe życie. Jak Polacy pomagali uchodźcom z Grecji" oraz „Głosy. Co się zdarzyło na wyspie Jersey".